— Мадисън?
Двамата се обърнахме и видяхме очарователна жена в морскосиня рокля да се приближава към нас. Нейните зелени очи, сърцевидно лице и нежна усмивка я издадоха. Нямаше начин това да не е майката на Мадисън.
— Здравей, мамо! — каза Мадисън, пусна ръката ми и се втурна към нея.
Те се прегърнаха нежно и ми стана хубаво да видя, че радостта на Мадисън да види майка си, беше взаимна.
— Миличка, изглеждаш прекрасно! Липсваше ми — каза майка й, като се отдръпна и я хвана за раменете.
— Мамо, не сме се виждали от миналия месец — притеснено отговори тя.
— Един месец е дълго време — отговори майката и нежно я погали.
— И така, къде е твоето гадже — лекар? — попита тя и си размърда веждите нагоре-надолу. — Искам да се запозная с мъжа, който…
Мадисън я прекъсна и бузите й пламнаха.
— С Диксън? — каза тя и погледна през рамото на майка си.
Майка й се обърна и в момента, в който ме погледна, прочетох одобрение в очите й.
— Мамо, това е Диксън. Диксън, това е майка ми Рейчъл — каза Мадисън и аз се приближих.
— Приятно ми е да се запознаем, Рейчъл — след което я целунах по двете бузи.
— И на мен също — отговори тя развълнувано. — Леле майко, забравила си да споменеш какъв е хубавец! — добави тя и се обърна към Мадисън.
— Мамо! — възкликна моето момиче и бузите й поруменяха.
— Е, какво, не е ли така? — невинно каза майка й.
— Да влезем вътре, преди да ме засрамиш още повече — отговори Мади уж на шега.
— Това ми е работата. Умната, деца! Недейте да правите неща, които аз не бих направила! — целуна я по бузата, а Мадисън извъртя очи.
— Добре, хайде да тръгваме, преди майка ми да каже нещо нетактично. О, чакай малко, късно е всъщност вече — каза Мади дразнещо, облегна се на ръката ми и ме поведе към залата, а Рейчъл остана да говори с гостите.
Засмях се и се обърнах да махна за довиждане на майка й, а тя ми отвърна весело. Като влязохме, Мадисън ме замъкна към бара.
— Моля те, поръчай си каквото искаш. Алкохолът ще изгори спомена от срещата с майка ми.
— Е, стига де, не е толкова зле — отговорих и се ухилих.
Тя вдигна вежди и аз пак се засмях. Поръчах си уиски, а за нея вода. Дойде моментът да се смесим с гостите, които бяха над сто.
Мадисън ме запозна с близки роднини, семейни приятели, далечни братовчеди, съседи и нейния педиатър, но най-важните гости не се виждаха никъде. Не съм сигурен дали ги пренебрегваше нарочно, но докато наблюдавах това разточително събитие, забелязах, че повечето хора също чакаха тяхното пристигане.
— Ето я и нея! — разля се един глас зад гърба ми и като се обърнах, видях един изискан възрастен господин да се приближава към нас.
— Себастиан! — каза Мадисън и усмивката й освети стаята.
Тя ми беше казвала, че го усеща като неин баща повече, отколкото нейния биологичен.
Като видях каква любов струи от сивите му очи към Мадисън, веднага го харесах.
— Здравей, Копченце! — каза той весело.
Тя го прегърна силно, аз се отдръпнах, за да се свърже отново с втория си баща, който очевидно я е направил щастлива.
— Липсваше ни! — каза Себастиан и я погали по гърба.
— Съжалявам, че не се обаждах, но бях заета — отговори тя в прегръдката му и се мразех, защото знаех кой е причината за това.
— Няма значение, важното е, че сега си тук. Изглеждаш страхотно! — каза той и се отдръпна, а очите му се насочиха към мен.
— Това ли е лекарят, от когото майка ти е толкова възхитена?
Мадисън кимна.
— Да — отговори с нервно ухилване. — Себастиан, това е Диксън Матюс.
Себастиан се усмихна и протегна ръка, а аз я приех с радост.
— Приятно ми е да се запознаем, Себастиан. Толкова много съм чувал за вас!
Бях впечатлен от силното му ръкостискане.
— Удоволствието е мое, доктор Матюс!
— Моля ви, наричайте ме Диксън.
— Добре, Диксън, надявам се да се видим у нас на вечеря много скоро. Всеки, който може да накара моето малко Копченце да се усмихва така, е добре дошъл в дома ни.
— Много благодаря! За мен ще бъде чест — казах аз, а Мадисън ме хвана под ръка.
— Чудесно, Мади, уточнете подробностите с майка ти и аз ще уведомя всички — каза Себастиан, а Мадисън замръзна до мен.
— Извинете ме — каза той и махна на някого. — Запази един танц за твоя старец — каза и отмина, за да се ръкува с човека, който стоеше до Мадисън.
Като тръгна, Мадисън се отпусна в мен и аз я прегърнах.
— Добре ли си? — попитах и я целунах по главата.
— Не — отговори тя на гърдите ми. — Глупаво беше да мисля, че мога да бъда нормална за една вечер.