— Шшт. Идеална си и недей да го забравяш.
Тя се усмихна, но не и очите й. Притесних се, защото не бях сигурен как ще реагира, като види истинската причина за нейната несигурност.
— Искаш ли да си тръгваме? — попитах, но Мадисън поклати глава.
— Не можем. Не искам да притеснявам мама и Себастиан. Ще се справя.
— Само кажи и изчезваме — отговорих и я погалих по бузата.
— Благодаря ти, че си тук — каза тя и се сгуши в ръцете ми.
— Няма друго място, на което повече бих искал да бъда.
— А така, лудата Мади си има приятел — каза напевно някой от лявата ми страна.
Бързо се обърнах и мигновено намразих жената, тъй като гласът й беше пълен със сарказъм. Видях малка брюнетка в черна рокля, която й беше два номера по-малка, но не я интересуваше особено, че показва розовите си бутове на цялата зала.
— Здравей, Мона — каза Мадисън и гласът й трепереше, докато аз гледах вторачено безвкусната кифла пред мен.
— Кой си ти? — попита Мона и ме зяпаше съвсем очевидно нескрито.
— Аз съм приятелят на Мадисън, а ти коя си?
— Аз съм най-добрата приятелка на Джулиет — каза и сви начервените си устни.
— И коя по дяволите е Джулиет? — троснах се, защото това име ми навява страховити спомени, за които не искам да се сещам никога.
Мона се засмя и сложи ръка на устата си ужасена.
— Твоята версия за гаджето ще е доста по-убедителна, ако то всъщност знаеше името на бъдещата булка.
— Колко си готов да платиш? — каза Мона и се засмя на неудобната шега.
Мадисън се напрегна и аз бих казал на тая пачавра да се разкара, но не можех. Чувство на страх ме облада, докато си спомнях думите от последните пет секунди. Сигурно има хиляди Джулиетки, които живеят в Ню Йорк, опитвах се да се успокоя аз. Това е просто съвпадение.
— Мислех, че името на доведената ти сестра е Бет? — попитах бързо Мади и пренебрегнах кикотещата се Мона.
— Ами това е прякорът, с който я наричам — каза тя и нервно започна да си дърпа диамантената обеца.
— Моят номер отново удари в десетката — каза тя и се опита да се пошегува.
— Казва се Джулиет, така ли? — попитах аз и въобще не ми беше смешно.
— Да — каза Мадисън озадачена.
Това е просто съвпадение. Това е просто съвпадение. Повторих още веднъж, защото нямаше как толкова много да нямам късмет?! Имам предвид какъв е шансът? Малко вероятен до никакъв, потвърдих аз. Беше чисто съвпадение, че Джулиет живее в един и същи блок с Мадисън. Точно както е чисто съвпадение доведената сестра на Мадисън да е разглезена малка кучка. Но за да бъда сигурен, я попитах:
— Как е фамилията на Себастиан?
Мадисън набръчка нос от объркване.
— Казва се…
Беше прекъсната от приглушаването на светлините и конферансието, което се обърна към гостите:
— Дами и господа, дойде моментът, който всички с нетърпение очаквахме. Бихте ли аплодирали бъдещите съпруга и съпруг!
Залата избухна в ръкопляскания и освирквания, а Мадисън не разбираше моя внезапен интерес към доведената й сестра. Направих всичко, на което съм способен, за да се усмихна, но се обърнах рязко, за да видя щастливата двойка. В този момент Мадисън отговори на въпроса ми:
— Казва се Харт — прошепна в ухото ми тя и целия ми свят се срина около мен.
ГЛАВА 34: ДА СПИШ С ВРАГА СИ
Диксън
Гледах как Дилан Робъртс води за ръка своята годеница Джулиет Харт и се сетих за две неща. Първо, че кармата е една объркана садистична кучка, и второ, че бях спал с врага си. Толкова много емоции ме връхлетяха, а единственото, което можех да направя, е да пляскам и да се преструвам коя е Джулиет и какво е Дилан. Чувствах проницателния поглед на Мадисън да ме следи отблизо, но като истински мръсник, какъвто съм, моята маска се намести, останах невъзмутим и нищо не издадох.
— Познаваш ли я? — попита тя високо, за да мога да я чуя.
Дойде моментът на истината. Можех да кажа на Мадисън, че Джулиет е жената, която бях предпочел пред нея. Можех също така да й кажа, че това, което имаше между нас, беше плитко, празно и изцяло базирано на секс, за разлика от това, което имаше помежду ни. Истината, надявам се, щеше да ме освободи от греховете ми, защото тя е тази, с която искам да бъда. Джулиет беше грешка, за която скъпо плащам в момента. Можех и да излъжа.
— Не, не съм я виждал никога в живота си — поклатих глава.
Мадисън присви очи и за секунда си помислих, че ме хвана. Усмихна се и каза:
— Не мисля, че може да я познаваш, ти по-добре можеш да преценяваш хората.