Спасих се, но защо се чувствам като пълен боклук. Преди да започна да разсъждавам относно морала си, Джулиет и Дилан застанаха на сцената, а Дилан взе микрофона от водещия. Малкото тяло на Мадисън трепереше до мен и аз обвих кръста й с ръка, като я придърпах към себе си. Гледах с омраза как Джулиет се гушкаше в Дилан.
— Здравейте — каза той и погледна залата с невъзмутима усмивка — от името на моята красива годеница и от мое име бих искал да благодаря на всички за това, че сте тук на нашия специален празник. Както всички знаете, тук сме, за да честваме нашия годеж — каза той, а тълпата пляскаше и ги поздравяваше. — Но тази вечер ние празнуваме още едно важно събитие.
Мадисън продължаваше да трепери, притиснах я още по-близо до себе си и не исках никога да я пусна.
— Ще дам микрофона на моята бъдеща съпруга, за да ви каже добрата новина — каза Дилан и подаде микрофона на Джулиет.
Тя грееше, никога не я бях виждал толкова… щастлива. Нито веднъж не ми се беше усмихвала така, както се усмихваше на Дилан. Това вероятно се дължеше на факта, че ме беше използвала така, както и аз нея. Изведнъж се почувствах мръсен и моята същност замърсява невинното момиче до мен. Джулиет усмихнато взе микрофона, явно обичаше вниманието и с удоволствие поглъщаше овациите. Погледът й се разходи между гостите и точно когато си мислех, че нещата не могат да станат по-страшни, очите на Джулиет се спряха на мен. Останах невъзмутим и отказвах да покажа каквото и да било, защото знаех, че това е важно за нея и тя няма да позволи нищо да застане на пътя й към „заживели щастливо заедно“.
Като истинска актриса тя вдигна микрофона към устата си, а очите й не се отделяха от моите.
— Бременна съм.
Публиката ахна, но най-шумно го направих аз, защото отмести дантеления си шал и показа малкото си заоблено коремче. Големината му ми казваше, че е може би в третия месец. Тогава я чуках. Джулиет ме гледаше, докато студената тежка истина ме изпълни. Тя се усмихна и вдигна вежди.
— Повръща ми се! — каза Мадисън и се обърна в ръцете ми.
Паникьосах се, защото си помислих, че е видяла размяната на погледите ни с Джулиет.
— Да вървим! — казах аз, хванах я за ръката и си проправих път през хората, за да намеря вратата.
Слава богу, тя не се възпротиви и искаше да се махнем от тази задушна зала толкова, колкото и аз. Когато стигнахме до вратата, си отдъхнах и всичко, което имаше значение, беше да преодолеем тази токсична ситуация. Дърпах Мадисън за ръката, докато прекосявахме фоайето, но тя забави крачка, защото токчетата й се забиваха в плюшения килим.
— Само секунда — каза тя и се опитваше да си поеме въздух.
По дяволите, нямахме минута. Доколкото познавах Джулиет, щеше да е тук до няколко секунди и ще иска да ми натрие лицето в кашата, която забърках.
— Ще си починеш в колата, не мога да те гледам така, Мадисън. Погледни се, цялата си се разтреперила. Посочих с брадичка треперещите й ръце.
Тя хвана двете си ръце и кимна.
— Прав си, но въпреки това трябва да намеря мама и да й кажа, че тръгвам.
Тъкмо щях да откажа и по тялото ми мина тръпка, причината за която беше една жена, знаеща прекалено много.
— Много бързо си тръгвате? — измърка Джулиет.
Затворих очи и проклех деня, в който влезе в кабинета ми.
Мадисън въздъхна и аз отворих очи, готов да посрещна всичко, което тази лисица щеше да хвърли в лицето ми.
— Да — отговори Мадисън и аз се почувствах горд от нейната смелост.
— Няма ли да ме представиш на приятеля си — попита Джулиет и подло се усмихна.
Мадисън ме погледна и аз кимнах, за да й дам мълчаливо куража, от който имаше нужда.
— Това е п-приятелят ми Диксън — каза Мадисън, а Джулиет вдигна вежда.
Обзалагам се, че изчисляваше колко време сме заедно и дали тя беше причината за скъсването ни. Въпросът е ще й каже ли? Джулиет наклони настрани глава и ме преценяваше, а аз осъзнах, че съдбата ми е в нейните ръце. Бях бесен заради това, че таза малка заядлива кучка, ако иска, може да прецака най-хубавото нещо, което ми се беше случвало в живота.
— Приятел? — каза тя и аз мълчаливо я умолявах да употреби цялото съчувствие, на което е способна, и да не разруши моя шанс за щастие.
— Да — отговори Мадисън и хвана ръката ми.
— Не е ли… — започна Джулиет и остави изречението недовършено, а аз спрях да дишам. Двамата с Мадисън чакахме да продължи и тъкмо си помислих, че няма да го направи, тя завърши… — много възрастен за теб?
Мадисън подигравателно се усмихна, а аз изпуснах въздуха. Ако само това иска да каже, нека бъде така.