— Идеален е — каза Мадисън и предизвика Джулет да влязат в спор.
Мадисън е толкова далече от истината, че даже не може да е смешно. Колкото и да бях трогнат от това, че тя се опитва да защити честта ми, знам, че този разговор трябва да приключи, преди Джулиет да разкрие колко далеч съм от идеален.
— Тръгваме ли? — попитах Мадисън, защото исках този кошмар да свърши.
Слава богу, тя отговори:
— Да.
Очите й не се отделяха от тези на Джулиет.
— Хм, Диксън… — каза Джулиет, като се обърнахме да си тръгнем.
— Да? — отговорих аз, без да се обръщам и правех всичко възможно да остана спокоен.
— Може ли да поговорим? — попита тя, а Мадисън се завъртя и я погледна.
— Защо? Няма за какво да си говориш с него — ядосано попита тя.
— Всичко е наред, Мадисън — бързо казах аз, обърнах се и срещах очите на Сатаната в плът и кръв.
— Насаме — добави Джулиет, усмихна се самодоволно и кръстоса ръце пред гърдите си.
— В никакъв случай! — изръмжа Мадисън и се втурна напред, но аз я хванах за ръката, за да я спра.
— Диксън? — каза тя ужасено и ме гледаше над рамото си.
— Всичко е наред. Каквото и да каже, няма да промени това, което изпитвам към теб. Слез долу и ме чакай, става ли? Обещавам, че няма да се бавя. Вярваш ли ми?
— Разбира се — прошепна тя и нейната откровеност ме докосна по начин, по който не си мислех, че е възможно.
Мисълта да загубя Мадисън, изкопа огромна дупка в гръдния ми кош. Сега Джулиет има властта да реши съдбата ми и мога само да се надявам, че ще прояви малко милост, когато вземе това решение.
— Ще те чакам долу — каза унило Мадисън и долната й устна затрепери.
— Анджело — казах аз, след като тя се обърна да тръгне.
Тя се обърна и ме погледна, видях надеждата в очите й, което ме накара да размисля. Иска ми се да можех, но не мога. Ръцете ми са оковани, а Джулиет държи ключа. Мадисън изчака да й кажа нещо, каквото и да е, но аз не можах. Няма думи, които могат да изразят колко съжалявам. Затова позволих на моите действия да говорят вместо тях.
С две крачки я обгърнах с ръце в силна прегръдка и наведох жадно устата си към нея. Тя ме целуна със същата сила и двамата искахме да докажем нещо на Джулиет. Тя може и да има крайната дума, но това, което има помежду ни с Мадисън, е истинско и една презрителна кучка като нея, няма да е достатъчна, за да го разруши. Прекъснах целувката, тя протестира и направи очарователна муцунка.
— Само ти давам насока какво ще последва по-късно — прошепнах и я целунах по носа. — До след малко.
Мадисън кимна, изглеждаше притеснена, но се обърна и ме остави насаме с Антихриста на токчета.
— Какво искаш? — изсъсках след като Мадисън влезе в асансьора.
— Е, така ли се говори с член на семейството — саркастично попита Джулиет.
— Ти не си от моето семейство — изсумтях презрително, защото тя си нямаше и представа от семейни взаимоотношения.
— Както и да е, нямам време за празни приказки — отвърна тя спокойно и махна на една възрастна двойка, която мина покрай нас.
Всъщност изглеждаше незасегната от тази безумна ситуация.
— Тогава, давай направо — изстрелях и разхлабих вратовръзката си.
— О, винаги си толкова изискващ! Мисля, че си спомняш или паметта ти има нужда от освежаване?
Тя прокара пръст по рамото ми, бутнах ръката й, без да се притеснявам дали някой ни гледа, или не.
— Не ме докосвай. Като искаш да говорим, говори. Времето и търпението ми се изчерпват.
— По-добре да се държиш добре с мен, Диксън. Имаме тайна, която само ние двамата знаем — тя сложи ръце на корема си.
— Това бебе не е мое — прошепнах и очите ми проследиха движението с отвращение.
— Откъде знаеш? Да ти припомня ли всички мръсни начини, по които си ме чукал без предпазни средства? — прошепна и се приближи, а аз отстъпих. — Ако не беше толкова гаден последния път, когато се видяхме, това нямаше да е толкова странно. Не мога да повярвам, че тя е била приятелчето с преспиване. Колко тъжно!
— Какво искаш? — попитах я пак, защото не бях в настроение за игрички.
— На никого няма да кажа за нас — изненада ме с това изказване тя.
— Каква е уловката? — попитах я, защото знаех, че такива като Джулиет не правят нищо, ако нямат полза от него.
— Няма уловка, но мога да се обаждам за услуги от време на време.
— Какви услуги? — стиснах зъби и се чудех в какво посока ще отиде този разговор.
— Наистина те харесвах, Диксън и това, което имаше помежду ни, беше… забавно.
— Няма как да стане! — отвратих се аз. — Няма да те докосна никога повече. Изнудвай ме колкото искаш, но аз никога няма да изневеря на Мадисън, разбра ли?