Джулиет пребледня и знам, че омразата, която изпитвах към нея, извираше от всяка пора на тялото ми. Но ще направя всичко възможно, за да защитя Мадисън, ако трябва, ще продам душата си за нейната свобода.
— Ще се виждаме — изсъсках на сантиметри от лицето й и тя отстъпи назад.
Ухилих се, защото тя нямаше никаква представа с кого се замесва.
Тя бързо се окопити, когато възрастната двойка се върна и ни гледаше подозрително.
— Ще държим връзка — прошепна тя.
— Нямам търпение — изхилих се аз.
— Ако имаш някаква гордост, ще си тръгнеш с високо вдигната глава — каза хитро, като повтори частично думите, които аз й бях казал в Бостън.
— Да ти го начукам.
— Планирам го — отговори тя арогантно.
Намигна ми и ми хвърли един поглед през рамо, после бавно се отдалечи, все едно преди минути не ме беше изнудвала да й стана кученце.
Трябва да се измъкна оттук, защото съм близо до момента да избухна и преди да направя нещо неразумно, искам да помисля. Тръгнах към стълбите, защото имах нужда от физическо натоварване — исках да изтичам по стълбището двадесет и два етажа, за да се уверя, че още съм човек. На какво се съгласих току-що? Продадох душата си на самият Луцифер и не знам какво да правя. Няма начин да стане това, което предлага Джулиет. Не мога. Не мога да я докосвам по начина, по който тя иска, защото не съм вече този мъж. Мадисън ме промени, никога не съм се чувствал толкова жив, колкото, когато съм с нея. Но какъв избор имам? Джулиет има властта да разруши личния ми живот и кариерата ми. Дори и нейните обвинения да не бъдат взети под внимание, те ще посеят семенцето на съмнение и веднъж засято, моята репутация ще бъде срината. Светът, в който живеем, не е прощаващ, особено ако живееш сред богати, осъждащи глупаци.
На четиринайсетия етаж осъзнах, че съм прецакан. Моето мръсно минало се беше върнало да ме захапе по задника и нямаше кого да обвиня за това, освен себе си. Можех да обвиня Лили или смъртта на майка за факта, че се държах като неморална курва, но щеше ли да бъде извинение? Правех нещата, които правех, защото ми харесваше. Ако сменя мястото си с този, който задава въпросите, ще се диагностицирам като пристрастен от най-лошия вид. Пристрастен съм към греха. Тялото ми се обливаше в пот и трепереше от ярост, когато отворих вратата с рамо и се огледах във фоайето за Мадисън. Като я видях, сърцето ми се сви от съжаление, защото стоеше до стената и плачеше. Да не би Джулиет да е размислила и да й е казала какво гадно копеле съм?
— Мадисън! — извиках притеснено и тръгнах към нея.
Тя бързо се отправи към мен и направо спрях да дишам, защото не знаех какво ще видя в очите й. Отдъхнах си, като видях облекчение и радост по изтормозеното й лице.
— Диксън! — извика и ме пресрещна по средата.
— По стълбите ли слезе? — попита, като ме видя разчорлен.
— Да, асансьорът се бавеше и аз не можех да чакам повече, защото исках да те видя колкото се може по-бързо. Защо плачеш, Анджело? — я попитах и изтрих една сълза.
Тя наведе глава, а аз повдигнах брадичката й.
— Какво има?
— Реших… реших, че си размислил.
— За нас ли? — ужасих се аз.
— Да — призна си тя и още една сълза се търкулна по бузата й.
— Как е възможно да си помислиш такова нещо? — помилвах я и изтрих сълзата й.
— Заради Бет. Тя е отровна, Диксън. Всичко, до което се докосне, се заразява — каза тя тъжно.
— Няма за какво да се тревожиш. Тя никога няма да ме докосне! — придърпах я към себе си и бях убеден в това, което казвам.
— Какво искаше от теб? — промърмори тя в гърдите ми.
— Не е важно. Единственото нещо, което има значение, си ти? Беше тежка вечер, ще те закарам у вас.
Имах нужда да се махна колкото се може по-далече от Джулиет.
— Може ли да остана в апартамента ти? — попита ме нервно тя.
При други обстоятелства щях да се зарадвам на нейната увереност, но сега се чувствам недостоен. А как мога да кажа не?
— Разбира се.
Тя беше още в прегръдките ми и аз не можах да се въздържа да не я попитам.
— Защо Бет?
Мадисън подсмръкна и още по-силно обви ръце около кръста ми.
— Майка й я е кръстила на Жулиета Капулети. Причината за това, според Джулиет, беше, че е невероятно красива и ще пленява сърцето на всеки мъж, независимо дали е приятел, или враг.
Не можах да се стърпя и се изкикотих на арогантността на Джулиет.
— Та с Мери решихме, че от шекспировите герои Макбет ще й отива повече. И когато казвам Макбет, имам предвид лейди Макбет. Тя е амбициозна, манипулативна и зла. И също така е в съдружие с вещиците. Така остана Бет и повече й отива от Джулиет.