— Помислих си, че е поредната бройка — изопнах лице, но след секунда разбрах, че той си мисли за блондинката. — Не, не тя. Правих секс с нея, за да не мисля за Мадисън.
Хънтър се ухили:
— Предполагам, че не е сработило?
— Правилно предполагаш… Тя беше толкова невероятно… сладка.
— А второто момиче? — попита той и кръстоса ръце пред гърдите си.
Въздъхнах и казах:
— Тя е пълна противоположност на Мадисън. За капак я срещнах в работата.
— Ооо! — Хънтър щеше да каже нещо, но аз вдигнах ръка и го прекъснах, той се успокои и се подчини.
— Тя е пациент и преди да вдигнеш врява до Бога, не съм направил нищо!
Хънтър кимна и устните му се разтеглиха в усмивка.
— Тя си е беля, приятелю! Хем го знам, хем не мога да спра да мисля за нея. Написа номера си на огледалото в банята ми с яркочервено червило — признах аз.
— Какво е направила?! — попита Хънтър невярващо. — Не е възможно!
— Да, ама не. Казвам ти го, защото е самата истина.
— Защо идва при теб? — попита той, като изцяло пренебрегна конфиденциалността между лекар и пациент, която трябваше да спазвам.
— Не мога да ти кажа. Това е между мен и пациента ми — отговорих полусериозно аз.
— Хайде, стига глупости! Ако си мислиш как ще правиш секс с нея, това правило е излишно.
Той беше прав и аз свенливо отговорих:
— Има пристрастяване към секса.
Устата на Хънтър увисна. Той силно поклати главата си и бутна пръст в гърдите ми.
— Трябва да стоиш далече от тази нимфоманка, Дикс. С твоите склонности на мъжка проститутка и нейното неконтролируемо либидо ще се докарате до смърт. И да добавя, че тя ти е пациент, доктор Матюс!
— Знам, знам. Ти си прав. Но Хънт, тя наистина възбуди интереса ми.
— Интересът ти е възбуден от нейното усърдие да прави секс с всичко, което й се изпречи пред погледа — отговори той, като се усмихна самодоволно.
— Не става дума за това. И не става въпрос за секс.
Хънтър вдигна вежда неубедително.
— Добре, може да става дума малко за секс, но има нещо друго в нея. Има нещо повече и в двете. Не съм се интересувал от жена, откакто… — замълчах, защото не исках и нямаше нужда да довърша изречението.
Хънтър прокара ръка през лицето си и въздъхна.
— Виж, приятелю, тази нимфоманка мирише на неприятности. Бих те посъветвал да я пренасочиш към друг лекар и да забравиш за нея. Цялата работа ще замирише, имам предвид буквално.
Кимнах, победен от логиката му, както и разочарован. Не исках това, което той казва, да е истина, но беше. Трябва да спра това, преди нещата да излязат извън контрол.
— Прав си, така ще направя — казах с твърдо кимване. Да я лекувам, няма да е добре за нито един от двама ни.
— Добро момче! — каза той и одобрително ме удари по рамото. — За нула време ще забравиш, че си срещал тази малка сексуална ексцентричка.
— Доктор Матюс? — каза един глас зад нас.
Двамата с Хънтър се обърнахме и застанахме лице в лице с Джулиет Харт. Спомените ми за нея бяха изтрити от супер впития екип, с който в момента беше облечена. Току-що създадох нови спомени, които смятах да посетя отново по-късно тази вечер.
— Госпожице Харт — отговорих, като се надявах да изглеждам спокоен, докато разглеждах нейния превъзходен бюст в бял спортен потник.
Хънтър прочисти гърлото си шумно, разваляйки моя влюбен поглед, и аз въздъхнах.
— Хънтър, това е госпожица Харт — отговорих аз.
— Моля ви наричайте ме Джулиет — каза тя и леко се усмихна.
— Много добре — кимнах и след това настъпи тишина.
— Приятно ми е да се запознаем, Джулиет — каза Хънтър и изцяло спаси задника ми, защото аз нямах представа какво да кажа.
— О, Ромео! Защо си ти, Ромео! — пошегува се той, като сложи ръка на сърцето си драматично.
Джулиет се засмя и аз обърнах глава към глупостите на моя приятел. Кучето в нейните крака, което беше порода чихуахуа, започна да джафка и слава богу, наруши тишината. Джулиет въздъхна.
— По-добре да вървя. Марша се дразни, когато й прекъсват разходката.
Кучето излая в съгласие.
— Ще се видим в понеделник, нали? — каза тя, но не прозвуча като въпрос.
— Да, ще се видим в понеделник — отговорих дървено.
Джулиет изглежда се зарадва на моя отговор.
— Беше ми приятно да се запознаем, Хънтър. Страхотно име, между другото — каза тя и игриво намигна, след това пъхна отново слушалките в ушите си и тръгна със слаб спринт.
Хънтър и аз пламенно я наблюдавахме, хипнотизирани от страхотния вид на дупето й в този ластичен клин. След като се изгуби от погледа ни, Хънтър промърмори: