— Това е нимфоманката, нали?
— Единствената и неповторима — отговорих аз с въздишка.
— Променяме плана! Зарежи идеята да я пращаш при друг лекар, прати я при мен. Измисли някакво извинение защо трябва да си купува ценни книжа.
Аз нищо не казах, но знаех, че дойде ли понеделник, аз съм загубен. Докато чакахме в мълчание Мари и Ралф да побързат с купуването на проклетите бретцели, Хънтър безгрижно измърмори:
— Направо си е заради секса, мръсен лъжец такъв!
ГЛАВА 5: ДОБРОТО СРЕЩУ ЗЛОТО
Диксън
Мина още един уикенд, в който нищо не се случи. Стоях си вкъщи и далече от всякакви жени. Когато се натъкнахме на Джулиет в петък вечер, направо се побърках и не мога да спра да мисля за нея. Това, което казах на Хънтър, беше истина. Да, аз съм нелепо привлечен към тази жена, но не беше само физическото привличане. Тя наистина ме заинтересува и възбуди любопитството ми. Въпреки че се бях изгубил в магията на Джулиет, не бях забравил за Мадисън, която намирах за толкова впечатляваща, колкото и Джулиет. Беше неестествено да срещна две жени в рамките на седмица. Казвам неестествено, защото не можех да намеря дори една жена след Лили, която слабо да предизвика интереса ми, а сега има две. Тези две жени са пълни противоположности и въпреки това ме привличат еднакво силно. От няколкото минути, които бях прекарал с Мадисън, бих казал, че тя е сладка, невинна и чиста, а в Джулиет няма нищо сладко, както и невинно. Те са като олицетворения на ангела и дявола.
— Доктор Матюс, госпожица Харт е тук за срещата. Малко е подранила, да я поканя ли да влезе? — каза Сузана по интеркома и така ме извади от мислите ми.
Поех дълбоко въздух, натиснах бутона и казах:
— Благодаря, госпожо Вейл, моля поканете я да влезе.
Погледнах часовника на лаптопа и видях, че Джулиет е подранила с 15 минути и доколкото познавах тази лукава лисица, за това сигурно имаше причина. Останах седнал, вратата се отвори и влезе дявола.
Видът на Джулиет беше съблазнителен — като от другия свят, и иронията отново беше решила да си играе с чувствата ми, защото беше облечена в яркочервена рокля, изцяло подходяща за адската част.
— Госпожице Харт — обърнах се към нея и си прочистих гърлото.
Тя знаеше, че я проверявам, но не се притесни — просто се завъртя покрай оста си и заключи вратата. Обърна се и след като срещна моя слисан поглед, се усмихна, а блестящите й устни изглеждаха достатъчно добре, за да бъдат изядени.
— Госпожице Харт? — повторих аз в опита си да изглеждам строг, но бях толкова трогателно възбуден, че гласът ми предаде моето състояние.
— Може ли да те наричам Диксън? — спокойно попита тя и направи малка крачка към мен.
— Не мисля, че това е добра идея, аз съм ви лекар.
Отговорих, а очите ми се спуснаха към нейното деколте.
— Мислих си за вас вчера вечерта — призна тя с усмивка.
Спокойно кимнах и пренебрегнах моето либидо, което вилнееше със страшна сила.
— Не е необичайно да си мислите за вашия лекар, когато тъкмо сте започнали лечение. Терапията провокира нови чувства във всички.
Без да спира, тя поклати главата и равно отбеляза:
— Не, аз си мислех за вас… как ме докосвате по слабините.
Боже… Господи! Почти паднах от стола при това нейно признание. Бях повече от смаян, но преди всичко бях невероятно възбуден от нейната сексуална агресия.
— Представих си как ръката ви ме докосва, аз се възбуждам и ме води към оргазъм. Мисля, че вашите пръсти могат да предизвикат моя оргазъм само с едно докосване — обяви тя и облиза долната си устна, като направи още една крачка към мен.
Настина трябва да се отдалеча от нея и да поискам да напусне кабинета ми, защото това е крайно неетично. Но ако се изправя, втвърденият ми пенис ще направи моя добър самарянски ход напразен.
— Госпожице Харт…
— Мисля, че ви казах да ме наричате Джулиет — измърка тя прелъстително.
— Когато сте в кабинета ми, мисля, че е най-добре да се придържаме към формалностите. Така че бихте ли били така любезна да отключите вратата? — казах аз, едва придържайки се към малкото мъдрост, която ми беше останала в момента.
— Може да съм в кабинета ви, доктор Матюс, но реално нашата сесия не е започнала. Имам предвид, че тя започва след 13 минути. Не може ли да бъдем просто Диксън и Джулиет през тези 13 минути, а не лекар и пациент?
Не, положително не трябва да сме Диксън и Джулиет, защото Диксън със замах ще разчисти бюрото си и ще хвърли Джулиет върху него и ще я чука цяла седмица. Но моята решителност бавно се изплъзваше и Джулиет можеше лесно да го види. Желая тази жена повече от самия въздух, но имам усещането, че ако я допусна до себе си, тя ще ме унищожи. Ще погълне всяка част от моето същество, а аз не искам да се изгубя втори път по този начин.