— Диксън — изстена тя и прокара ръка надолу по тялото си.
Аз видимо преглътнах и не можех да повярвам какво виждам. Нейните пръсти повдигнаха роклята й до средата на бедрата. Цялата тази сметанова сочна кожа на показ накара моят пенис да се опита да пробие дупка в панталоните ми, но аз правех всичко, на което съм способен, за да не се предам.
— Искаш ли да ти покажа колко много те желая? — попита тя и зениците на сините й очи се увеличиха от желание.
Отказвам да отговоря защо е ад, по дяволите, да! Искам да видя всичко, което може да ми предложи. Останах безмълвен, защото това шоу беше изцяло на Джулиет. Тя заобиколи бюрото и аз трябваше да се притисна в стола, за да може да остане място за малката й фигура, която да застане между мен и бюрото. Движението разкри моята ерекция и очите на Джулиет още повече потъмняха.
— Знаех си, че ще е голям. Само гледай.
Това нямаше да е проблем — не можех да гледам встрани, дори и да исках. Джулиет легна назад и опря дупето си на ръба на бюрото ми, вдигна роклята си и тя се нави около кръста й. Бях пометен от желанието, на което миришеше, и почти еякулирах в панталоните си при тази влажна сцена. Нейните черни прашки едва покриваха чатала й и когато пръстите й се плъзнаха в тях, оцених фразата „малкото е повече“. Тихи стонове излизаха от устните й, тя все повече търсеше убежище навътре в нея. Направо се хипнотизирах от движенията на нейните търсещи гладни пръсти, след като започна да си доставя удоволствие.
— Колко съм мокра… — задъхано каза тя и аз преглътнах трудно. — Ето, нека ти покажа!
Преди да се възпротивя, тя извади пръстите си и плъзна показалеца си по долната ми устна и самодоволно се усмихна, като гледаше как се борех с моето самообладание. Моят език обгърна това, което Джулиет толкова любезно предложи и истинския вкус беше достатъчен, за да започна жадно да слюноотделям. Впрегнах цялата си воля, за да не заровя лице между краката й и да продължа. Колкото и да исках да го направя, беше доста по-привлекателно да я наблюдавам как се докосва, отколкото да й помагам. Нейното ускорено дишане ми показа, че е близо. Нестабилно се облегна назад, защото имаше нужда да влезе по-дълбоко в себе си и тогава направих единственото нещо, което един джентълмен може да направи — обгърнах талията й я закрепих така, че да стигне до кулминация без ограничения. В момента, в който я докоснах, тя изстена глухо и отпусна главата си назад, очите й се затвориха. Джулиет се облегна с едната си ръка за повече опора, а другата обезумяло се движеше в прашките й. Нейните бедра се повдигаха страстно и тя беше много близо до целта си.
Гледката ми дойде в повече и аз свърших в панталоните си като пубертясал тийнейджър. Не исках да приличам на неопитен подрастващ и стиснах силно талията й. Вкопчените ми пръсти издадоха колко силно съм възбуден от нейната гореща игра и моят силен натиск подлуди Джулиет. Движенията й станаха диви и необуздани, облегна се назад и ръката, на която се опираше, се хлъзна под нея. Лежеше по гръб на бюрото ми, краката й бяха провесени надолу, а с другата ръка неконтролируемо си помагаше, за да свърши. Гърбът й се изви, тя тихо изръмжа и тялото й се огъна от експлозията. Трябваше ми всеки грам самообладание, за да не я опъна назад и да я направя моя. Не съм сигурен колко дълго беше лежала, изтегната на бюрото, останала без дъх и напълно изнемощяла. Аз не направих нито едно движение, защото да гледам това неразбираемо създание, беше все едно да откривам скрито съкровище. Наблюдавах как нейното гъвкаво тяло притихва и се усетих като пиян. Бях изцяло омагьосан от Джулиет Харт, без дори да сме правили секс.
Тя обърна главата си, за да погледне часовника на рафта. С въздишка на задоволство дръпна роклята си. Опитах се да не заплача, защото я предпочитах не толкова облечена. Джулиет се изправи, но остана седнала, краката й висяха. Тя сложи едната си обувка между отворените ми крака и плъзна стола ми към нея, а аз й позволих да ме приближи към тялото си — бях любопитен какво ще последва.
— Благодаря, доктор Матюс — тя се наведе и ме целуна лекичко в единия ъгъл на устата.
Преди да ми хрумне да й отговоря, тя скочи от бюрото, оправи си роклята и седна на дивана. Гледах стреснато и имах нужда да осмисля какво се беше случило, по дяволите. Тя ме беше нарекла доктор Матюс — да не би да очаква нашата сесия да продължи все едно нищо не се беше случило. Бях наблюдавал най-сексапилната жена, която бях срещал в живота си, да свършва на бюрото ми и сега от мен се очаква да се държа като терапевт и да пренебрегна факта, че моят еректирал пенис ще ослепи всеки, който влезе! Това е извратено и мисля, че и аз имам нужда от терапия.