— Оф, по дяволите! — един глас изсумтя отдолу (наистина се чу отдолу).
Бутнах някой с гръб и видях как бедното момиче се беше проснало по корем на пода.
— Добре ли сте? Не ви видях, съжалявам! — казах бързо и клекнах.
— Всичко е наред — отговори тя и се засмя тихо.
Като се обърна с лице към мен, думите ми заседнаха в гърлото.
— М… Мадисън?
Знаех, че работи тук (това беше част от причината да дойдем в този бар), но не очаквах буквално да се сблъскам с нея.
— Диксън? Какво правиш тук? — попита тя учудено.
— Тук съм с приятели, пийваме по едно, а ти каза, че ако съм в квартала… — отговорих хипнотизиран от прекрасните й зелени очи.
— Ооо — тя изглеждаше изненадана, че съм дошъл.
Осъзнах, че още лежи просната на пода и като пълен идиот дори не се сетих да й помогна да стане.
— Много съжалявам, нека ти помогна да се изправиш!
Подадох й ръка и тя благодарно я прие. Като се изправи, видях, че бялата й тениска вече не е бяла, защото чашите се бяха излели върху нея. Те стояха разпилени навсякъде по пода и се почувствах като пълен задник, защото най-вероятно тя ще трябва да плати питиетата.
— Нека платя питиетата — бързо предложих аз и бръкнах да извадя портфейла си.
Мадисън махна с ръка.
— Няма нужда, честно!
— Не, настоявам! — казах и се опитах да сметна на ум колко биха стрували.
— Всичко е наред, Диксън — отвърна учтиво тя и нежно сложи ръка на китката ми, за да спре моето движение.
В момента, в който пръстите й докоснаха кожата ми, някаква енергия прониза тялото ми и двамата изненадано се отдръпнахме от неочакваното усещане. Очите ми неволно се спуснаха към намокрените й гърди и видях прозиращия розов сутиен под тънката материя. Тя може да е нисичка, но Господи, със сигурност е надарена в тази част. Преглътнах и бързо вдигнах поглед, но бях сигурен, че е видяла накъде гледам.
— По-добре да продължавам с работата — каза тя стеснително и се изправи.
Отдръпнах се, за да й направя път, стоях объркан и не знаех какво да кажа. Бях забравил колко е ниска, в черните си къси панталонки и кецове изглеждаше просто възхитително. Нейната дълга коса се беше освободила от ластика, с който беше вързана на опашка. С лекьосаната тениска беше едно красиво бедствие.
— Окей, чао! — каза тя и ми махна, след като аз нищо не казах.
— Да, добре, чао!
Исках да я попитам кога й свършва смяната, но не го направих. Наблюдавах я как отива към бара и ме остави за втори път да се чудя какво се беше случило.
ГЛАВА 6: КАТО ЖИВОТНО
Диксън
Петък е и слава богу, седмицата не продължи толкова драматично, както започна. Имах намерение да остане така. Гледката от самозадоволяването на Джулиет определено беше вдъхновяваща за моето мастурбиране, но смешното е, че така ми действаше и невинния розов сутиен на Мадисън. Привличаха ме две жени по коренно различни причини. Интересувам се от невинността на Мадисън, докато съм съблазнен от развратеността на Джулиет. Не съм си изяснил нито едно от двете, но вече знам, че Мадисън работи в понеделниците. Мисля да отида да я видя и да я опозная по-добре. В същото време малко ме е страх да опозная Джулиет по-добре. Имам чувството, че истинската Джулиет Харт ще ме изяде за закуска. Зарадвах се, че телефонът ми звънна.
— Здравейте, доктор Матюс е на телефона.
— Диксън, приятелю, как си? — каза Чад Търнър, който е в борда на „Психиатрия и поведенчески науки“.
— Здравей, Чад, добре съм, благодаря. На какво дължа това удоволствие? — попитах направо, защото това не беше приятелско обаждане.
Чад се засмя — без съмнение оцени моята прямота, защото и двамата не обичахме общите разговори.
— Диксън, обаждам се, защото искам да ти изпратя официална покана за участие в годишните награди на стипендия „Джералд Хариет“, които ще се проведат по-нататък през годината.
Трябваше ми минута да асимилирам какво точно беше казал, защото беше важно. Опитвах се да си намеря покана за тази престижна церемония от години, но все не успявах! Отговорих, без да се колебая.
— Чад, за мен ще е чест, благодаря ти.
Настина щеше да бъде чест, но се чудех на какво я дължа. Най-вероятно Чад усети моето объркване и бързо поясни:
— Независимо че тази година не си в списъка с наградените, твоето проучване за невробиологията и пристрастяването не остана незабелязано от борда. Продължавай така и следващата година ще имаш голям шанс да си силен съперник в кандидатурите.
Беше мечта на всеки лекар да бъде поканен на това събитие. Възможността другата година да бъда номиниран, беше невероятна. Въпреки вълнението останах спокоен и отговорих: