— Ами ще те уверя, че ще продължа със сериозната работа. Изпрати ми цялата информация в кабинета, моля те и обещавам да ти отговоря същия ден.
— Отлично. С нетърпение очаквам да се видим на церемонията — каза радостно Чад. — Продължавай с добрата работа, Диксън, следим те отблизо!
Той затвори, преди да мога да отговоря.
Господи, това е повече от страхотно! Дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че аз — Диксън Матюс, син на италиански емигранти, ще имам тази възможност. Мисля, че това трябва да се отпразнува! Докато си вадех телефона, се сетих, че Чад каза, че ще ме следят отблизо. Горе-долу успявах да избягвам да се забърквам в глупости, но ситуацията с госпожица Харт можеше да стане грозна и ако се разчуе, да опетни кариерата ми. Това, което се случи по-рано през седмицата, щеше да се отрази на моето разрешително за работа, което може бъде анулирано за неетично поведение.
Бях работил усилено, за да извоювам забележителното място, на което се намирам в момента, и не мога, по-скоро няма да допусна, либидото ми да прецака всичко, което съм постигнал с много труд. Вдигнах телефона и набрах Сузана с пораженческа въздишка.
— Доктор Матюс?
— Здравейте, госпожо Вейл. Бих искал да се свържете с един пациент.
— Разбира се, с кого?
Замълчах за секунда и казах:
— С госпожица Джулиет Харт.
— Какво бихте искали да й кажа? — невинно попита Сузана.
Въздъхнах и казах:
— Моля, уведомете я, че повече не мога да я лекувам и дайте нейните координати на доктор Гео.
— Няма проблем, доктор Матюс, искате ли да добавя нещо друго?
Имаше хиляди неща, които можех да кажа. Но така беше най-добре.
— Не, госпожо Вейл. Това е достатъчно.
Излизането в петък вечер беше нещото, което ме крепеше през седмицата, и след днешната новина нямах търпение да разпусна и да изпия няколко бири с момчетата, за да я отпразнуваме.
— Бих искал да вдигна тост за моя приятел доктор Диксън Матюс, който може да е женкар, но прояви самообладание да каже „не“ на нимфоманката, за да спаси кариерата си. Някой може да каже, че е луд или е станал мекушав, но аз се гордея с него, защото остави своите топки встрани и се фокусира върху важните неща!
— Амин! — включи се Финч и вдигна чашата си с кола.
— Благодаря! — чукнахме се и аз отпих една заслужена глътка.
Казах им за решението си да не се виждам повече с Джулиет и двамата се съгласиха, че е за добро.
— И сега, когато Пачавра Пачаврова вече не е в живота ти, ще гушнеш ли сладката малка брюнетка от онази вечер? — попита Хънтър и вдигна вежди.
— Пачавра Пачаврова ли? Това е малко прекалено…
Хънтър сви рамене.
— Наричам я както я виждам.
— Ако всички живееха по твоите правила, как мислиш, че щяха да те наричат? — ухилих му се аз.
— Щяха да ме наричат Хънтър — богът на чукането!
Аз се изхилих, а Финч извъртя очи.
— Спри да променяш темата, пъзльо! Та какво за брюнетката, какви са плановете?
Той потри ръце дяволито. След като се натъкнах на Мадисън в понеделник, момчетата бяха съгласни да отида да я видя.
И двамата говореха за някакви любовни погледи, които съм й хвърлял, докато сме си говорили. Нямам представа къде са гледали, но истината е, че наистина мислех за нея и планирах да отида да я видя, но не веднага. Не искам да изглеждам отчаян или припрян, затова ще оставя картите отворени засега. Беше ми писнало да обсъждаме само мен и затова попитах с намигване:
— Хънтър, май да се представяш за брата на Крие Хемсуърт помага с гаджетата, нали?
Хънтър отпи глътка бира и поклати глава.
— Крие си има брат и ако жените, които имат интерес към мен, са от неговия тип, по-добре да играя соло.
Знам, че се опитваше да бъде смешен, но имаше някаква напрегнатост в очите му, която показваше, че не е точно така. Реших да го оставя засега, но си отбелязах да го попитам по-късно, като се напие и споделя по-лесно.
— И какво, в края на краищата, този, кльощавият, е единственият, който прави секс, така ли?
— Това е тъжно, нали? — пошегува се Хънтър, а аз тупнах Финч по гърба.
— Финч, планирате ли вече второ бебе с Хайди? — попитах и го ръгнах в ребрата.
Финч се изчерви и аз се засмях, беше толкова лесно да го накараш да се почувства неловко.
— Та как е Хайди? — Хънтър посочи към гърдите си и перверзно се ухили.
Финч пребледня.
— Ще ти бъда благодарен да не говориш за жена ми и гърдите й по този начин — прошепна той.