— По кой начин? — усмихна се Хънтър палаво. — Можех да попитам как са бибероните, циците, бомбите, балконите, цомбите, делвите, въздушните възглавници, кокосовите орехи на Хайди, но не го казах. Освен това можех да кажа нещо и за новия пуловер на дупки, който носеше миналата седмица.
— Пффф, ти си болно перверзно копеле, което мисли само за секс!
Финч поклати глава и изпъшка отвратен, а аз избухнах в смях и благославях деня, в който бях срещнал тези клоуни.
След прекалено голямото количество уиски, което изпихме, Финч молеше и двама ни да не се правим на звероукротители, но идеята наистина беше оригинална и не можех да повярвам, че не се бях сетил по-рано.
— Приятелю, доста си изнервен — нечленоразделно каза Хънтър и възседна лъва, който стоеше гордо изправен пред библиотеката. — Трябва да се отпуснеш малко.
Той удари бузата си в бетонната грива и изохка силно. Всичко ти изглежда смешно, като си малко пиян, а Хънтър и аз влизахме във фаза, в която почти всичко ни беше смешно.
— Момчета, слезте от проклетия лъв! — молеше ни Финч, а ние яздехме статуята гордо.
— Искам да пояздя тази голяма писана — весело отвърна Хънтър, докато аз изгубих равновесие и паднах по задник, като се хилех свадливо.
— Диксън?
Смехът ми секна в момента, в който я чух и цялото веселие заседна в гърлото ми. Чух отново гласа, който се опитвах толкова много да забравя.
— Диксън, добре ли си?
Затворих очи, спокойно броих до три, преди да ги отворя и се опитах да не се преобърна, след като видях красивото лице на моята бивша годеница. Сърцето щеше да пробие гръдния ми кош, а един друг орган по-надолу се радваше да я види отново. Умът ми прибави малко чувство в моя фантастичен причудлив център и аз още повече се възбудих. Изправен в цялата си височина пренебрегнах факта, че съм много пиян, ризата и вратовръзката ми бяха измачкани и отговорих направо:
— Здрасти, Лили!
Погледнах към кожените си обувки, видях че съм стъпил на розова дъвка. Приличах на мърльо, а Лили изглеждаше безупречно, както винаги. Беше облечена в тясна черна рокля до средата на бедрата. Споменът от това как нейните дълги, загорели крака обгръщаха врата ми и аз я изяждах с часове, атакува мозъка ми. След като погледът ми се премести на лицето й, видях сребърната диадема, закрепена в нейната дълга руса коса. Не можах да се въздържа и си помислих как въобще не й отиваше тази евтина джунджурия. Но след това моят размътен мозък забеляза, че тя носи розова лента, на която с големи блестящи букви пишеше „Бъдеща булка“. Тази проста фраза ми каза да отида и да си го начукам и подчерта какъв голям загубеняк съм.
Сетих се за датата и си спомних, че този уикенд щяхме да празнуваме една година от женитбата си. Но вместо да е в траур или поне малко замислена, Лили празнуваше моминското си парти и изглеждаше щастлива. Не се притесняваше от това, че можеше да е моята бъдеща булка преди една година. Даже не изглеждаше заинтересована от факта, че ме вижда за първи път от месеци. Не изглеждаше и да я интересува, че разби сърцето ми и остави след себе си само черупка от това, което някога бях. Дадох й всичко и то не беше достатъчно. Аз не бях достатъчно добър. Но моят най-добър приятел беше. Въпреки това аз гордо вдигнах глава, изсмях се и погледнах лентата й.
— Честито! Надявам се той да може да ти осигури това, което аз не можах.
— Диксън, почакай!
— Да чакам какво? Да ми кажеш колко си щастлива? — казах аз и разперих широко ръце.
— Съ… — но преди да завърши изречението, аз я прекъснах, защото, ако чуех „съжалявам“ да се отрони от лъжливата й уста, можех да я напсувам.
— Спести си извиненията и ги предай на съпруга си!
— Диксън! — каза умолително тя и се опита да ме хване.
Но аз полетях надолу по стълбите, пренебрегнах виковете на приятелите си, както и нараненото лице на бившата ми любима. Може спокойно да отива в ада, защото гледах така от момента, в който ме напусна.
Казах баста на всичко и се фокусирах върху единственото нещо, което имаше някакъв смисъл.
Не трябваше да съм тук, но това беше първото място, където се сетих, че можех да избягам.
Не знам как да се справя с насъбраните чувства. Никога не съм могъл. Знам как да разплета чувствата на другите, но когато стане дума за мен, просто искам да забравя. Дори за един откраднат момент, просто искам да забравя колко много боли да обичаш някого, който не те обича.
Юмрукът, който удряше по вратата, беше в синхрон със сърцето ми, което биеше като лудо. В момента, в който се отвори, нападнах като разярено животно.