— Какво правиш тук? — попита тя, след като нищо не казах.
Нейният въпрос ме накара да се почувствам като още по-мръсен перверзник и хладно отговорих:
— Бях на гости на един приятел.
Тя огледа моя невчесан външен вид, въобще не повярва на моята жалка лъжа, но кимна, без да задава повече въпроси.
— Аз се връщам от тичане… не че има нужда да ти обяснявам…
Тя посочи маратонките си и леко се усмихна. Аз също се засмях тихо и осъзнах, че на нея също й се беше вързал езика.
— Какво ще правиш сега? — попита тя и захапа долната си устна.
— Ами… нищо, защо?
— Аз се качвам да си взема един душ и след това ще отида да хапна някъде. Искаш ли да дойдеш с мен?
Изцяло пренебрегнах нейната покана за закуска и попитах:
— Ти тук ли живееш и посочих нагоре?
Мадисън се усмихна и нервно кимна.
— Да. Вторият ми баща притежава сградата и като имаме предвид, че апартаментите в Ню Йорк струват цяло състояние, има смисъл да живея тук.
Аз подсвирнах:
— Цялата сграда ли? Леле, впечатлен съм!
Без значение колко бях впечатлен, нямаше сила, която да ме накара да се кача пак горе, въпреки това наистина исках да приема поканата на Мадисън. Тя сигурно е видяла, че се колебая и каза бързо:
— Знаеш ли какво, не се притеснявай за това. Не мириша по-лошо от теб — тя ме удари приятелски и се засмя на пребледнялата ми физиономия.
Разбрах, че се шегува и успокоен я ударих и аз.
— Добре, Спорти Спайс, заради тая реплика ще черпиш ти.
— Спорти Спайс, казваш?! Сега вече разбрах колко си древен — подразни ме Мадисън, докато поливаше гофретите си със сироп.
Седяхме в най-малкото заведение в света и ако трябва да бъда честен, въобще не знаех за съществуването му. Мадисън обеща, че храната е страшно вкусна и да не съдя за вкуса й по външния й вид. Опитах се да не задълбавам в тази нейна реплика и се фокусирах върху факта, че това 55-килограмово момиче имаше пред себе си храна колкото за малка гладуваща нация. Нямах идея къде ще я побере, съмнявах се да е булимичка. Тя усети, че я гледам и вдигна поглед.
— Какво?
— Нищо — отговорих усмихнато и се съсредоточих върху кафето си.
— Затова тичам всяка сутрин — обясни тя и пак посоли бърканите си яйца.
— Всяка сутрин ли? По дяволите, това се казва всеотдайност!
— Лекциите ми започват в 9,00 часа, та и без това ставам рано — тя вдигна рамене. — Предпочитам да започвам почивния си ден здравословно, защото не се знае, като напредне, как ще продължи.
Тя се усмихна, взе ножа и вилицата си и беше готова да нападне гофретата си. Като спомена, че ходи на лекции, ми стана любопитно с какво се занимава.
— Какво учиш? — попитах я и взех сметаната.
— Уча за медицинска сестра в Колумбийския университет. Тъкмо започнах втора специалност. Искам да специализирам акушерство — отговори тя и отхапа малко от калорийната бомба.
Не се бях замислял с какво се занимава. След като вече знаех, още повече ме привличаше, защото вече бях на ясно, че макар да е красива, има и мозък.
— Двойна степен — имаш предвид бакалавърска и магистърска, нали?
— Да — отговори тя със скромна усмивка.
— Това е страхотно! Двойната степен си е голямо предизвикателство. Или си гений, или напълно луда — отговорих ухилено аз.
Мадисън се засмя и смехът й прозвуча прекрасно.
— Може би по малко и от двете. Откъде знаеш, че е толкова трудно?
Обикновено мразя да казвам на хората с какво се занимавам, защото получавам винаги досадни въпроси от типа: „Кой е най-лудият човек, който си лекувал?“ или „Може ли да ми предпишеш малко валиум?“. Всеки път. Но мисля, че това, което правя, ще се стори интересно на Мадисън, защото сме в области, които са сходни.
— Психиатър съм — признах аз и се надявах да не прозвучи старомодно. — Специалността ми е за пристрастяванията.
Очите на Мадисън се разшириха, тя спря по средата на хапката и поклати глава.
— Сериозно? — попита тя с недоверчив поглед.
Не знаех дали трябва да се обидя, или не, което явно се изписа върху лицето ми, затова тя бързо се поправи.
— Ох, съжалявам, това прозвуча грубо. Нямах предвид това, че не ти вярвам. Имах предвид, че е толкова готино — довърши тя и очите й се отвориха широко. — Мисля да запиша кратък курс по психология. Той ще ми помогне, ако реша да търся различно поле на изява по-нататък. Засега оставам на това. Трябва да си много умен.
Вътрешно издадох въздишка на облекчение.