— Благодаря! Няма много хора, които да мислят, че да си психиатър, е готино. Или, че съм умен — усмихнах се аз.
Мадисън кимна оживено.
— По дяволите, доктор Диксън, това си е комплимент!
Засмях се на нейния коментар.
— Само Диксън е достатъчно.
— Не приличаш на лекар — заяви тя.
— Още веднъж благодаря.
Казах го като въпрос, без да съм сигурен какво има предвид. Тя усети моето объркване и бързо поясни.
— Имах предвид… — Нейният дяволски език изведнъж облиза сиропа по устните й, докато премисли следващия си коментар. — Имам предвид, че си толкова… млад.
Зачудих се какво точно искаше да каже с малката пауза, която направи. Искаше ми се да е мислела да каже „готин“ но… мога да си мечтая. Направих се на важен, прокарах пръст по ръба на чашата си и се усмихнах.
— Само да не се заблудиш от това, че приличам на санитар!
Мадисън се засмя и забелязах, че погледът й се задържа върху лицето ми малко по-дълго от обикновено. Дали е възможно малката госпожица Мадисън да е впечатлена от мен така, както аз бях от нея. Щеше да е много, много интересно или много, много грозно. Зависи от това как щях да го изиграя.
— Може ли да те попитам на колко години си? — невинно попитах аз и отхапах от поничката си.
Мадисън сериозно се замисли, после поклати глава, след като го изчисли.
— На 23 съм.
Бях прав. В същото време нейната младост само потвърждаваше, че съм подъл чичко, след като всичко, което виждах в нея, беше нейния стегнат, кръгъл, млад задник и идеалните й изпъкнали гърди. Очите ми се спуснаха към гърдите й, после се скаpax на себе си, че съм толкова очевиден, въпреки че досега се държах като истински джентълмен. Колкото и тъжно да е, наистина бях забравил какво означава да се радваш на компанията на противоположния пол, без да си представяш мацката гола или да се чудиш с какъв цвят бельо е. С Мадисън се случи точно това. Седим тук, дори не знам от колко време, и нито веднъж не си помислих за секс с нея, което за мен си е направо рекорд. Нейната компания беше достатъчна, не се бях чувствал така от Лили насам. Мисълта за нея развали моята прекрасна сутрин и аз бутнах встрани моя наполовина изяден донат.
— Добре ли си? — попита тя.
Вдигнах очите си и видях, че ме гледа притеснено.
— Да — излъгах аз.
Чувствах се като пълен мухльо за това, че позволих на бившата ми отново да ме завладее. Исках да сменя темата и попитах:
— Надявам се да нямаш против, че питам, но кой беше атлетът, с когото беше онази вечер?
Наистина се надявах моят въпрос да не я изплаши, защото исках да знам.
— О, това беше Тим.
— Приятелят ти ли? — казах ей така и наблюдавах лицето й.
Тя ме изненада, като се разсмя.
— Да бе, имахме две срещи и той реши, че съм любовта на живота му.
— По начина, по който те стискаше, явно не знае как да се държи с любовта на живота си.
Мадисън кимна, сведе поглед и разбрах, че съм докоснал някой оголен нерв. Не казах нищо повече, отпих от кафето си, докато тя унищожаваше останала част от десерта си в мълчание. След като приключи с яденето, сложи ръце върху плоския си корем и изпъшка.
— Трябваше да ме спреш след третата хапка — каза тя усмихнато и неудобството от преди малко беше изчезнало.
— И да пропусна провъзгласяването на твоята вечна любов към препечените филийки? Не съм съгласен — отместих се, защото към мен летеше пакетче сметана.
Поисках сметката и Мадисън закачливо затисна ръката ми с нейната. Пренебрегнах внезапните искри и вдигнах вежди учудено.
— Аз плащам — обяви тя.
Господи боже мой, едва не се свлякох от стола, след като бръкна в късия си потник.
— Какво? С гърдите си ли? — задавих се аз и едва се сдържах да не ми потекат лигите.
Мадисън избухна в смях, след като извади двайсетачка.
— Не, с това — тя остави банкнотата на масата.
Ами да, разбира се, тя слага бележки в потника си и използва гърдите си за портмоне. Господи, завидях на бележката й. След като се овладях достатъчно, успях да формулирам и изречение:
— Не, моля те, не мога да ти позволя да платиш! За скъперник ли ме мислиш?
Бръкнах в джоба на панталоните си, за да си извадя портфейла, но той не беше там. Трескаво проверих пак, но за съжаление, ръката ми остана празна. Бях без сако и единственото място, където можеше да бъде, беше у Джулиет. Май трябваше да преглътна гордостта си и да позволя на Мадисън да плати.
— Следващият път съм аз — обявих глупаво.
Кой каза, че ще има следващ път?! Бързо млъкнах и се опитах да изглеждам безразличен, станахме и мълчаливо излязохме от заведението.