Забравих, че Джулиет така и не ме видя изцяло без дрехи по време на нашето животинско чукане, само някои подробности бяха премахнати. Тази мисъл ме накара да се почувствам като гадно копеле, затова отворих вратата широко и поканих Джулиет вътре.
В момента, в който прекрачи прага на моето жилище, всяка пора в тялото ми искаше да я изрита навън, защото това ми се струваше толкова грешно. Нямах друг избор, освен да затворя вратата, и имах чувството, че заключвам вратата на килията си.
— И така — каза тя, като се обърна.
Аз се наежих като папагал и сложих ръце в джобовете си. Нямаше какво да й кажа, защото след тази сутрин бях леко шокиран да я видя. Бях се успокоил, защото си мислех, че никога няма да я среща отново. Ето, че стоеше пред мен, изглеждаше вкусна и преглъщаше.
— Съжалявам за тази сутрин, Диксън — каза тя. — Трябваше да отида на едно място.
Кимнах и се постарах да изглеждам безразличен.
— Благодаря, че ми донесе нещата. Можеш да ги оставиш там — посочих с брадичка към кухненския плот.
— Ядосан ли си? — попита Джулиет полушокирана, полуизненадана.
— Така ли изглеждам?
Честно казано, не знам какво изпитвам. Никога не ми се е случвало такова нещо преди, затова си мисля, че егото ми е малко наранено.
— За да съм ядосан, означава, че ми пука, госпожице Харт, и за да бъда откровен, не изпитвам нищо. Снощи беше забавно, но това беше всичко. За да отговоря на въпроса ти, не, не съм ядосан.
Джулиет изглеждаше шокирана от моя лаконичен отговор, но се окопити секунда по-късно.
— Беше повече от само забавно. Само за това мислих цял ден.
Тя прокара пръсти по врата си и показа голяма червена подутина, която бях направил със зъбите си. Не реагирах, въпреки че се чувствах като животно.
— Ами радвам се, че ти оставих спомени, към които да се връщаш, тъй като това беше за първи и последен път. Снощи беше грешка — заявих твърдо.
— Не го мислиш — отбеляза Джулиет с уверена усмивка.
— Мисля го. Беше изцяло моя грешка. Съжалявам за моето непростимо поведение и поемам цялата вина — казах, като използвах професионален тон.
Джулиет въобще не се върза.
— О, хайде, стига! Бях там и знам, че ти хареса. Знам, че ти хареса да ме чукаш без задръжки. Няма за какво да се извиняваш. Исках го толкова, колкото и ти. Пожелах те в момента, в който те видях — призна тя и това беше първият път, в който видях някаква уязвимост в непреклонната Джулиет. — Още те искам, знам, че ме искаш и ти — настоя тя и погледна нагоре към мен с гримираните си очи.
Въпросът въобще не беше в това, че я желаех, въпросът беше, че не трябваше да я желая — това е проблемът. Джулиет беше опасна жена и когато съм с нея, всичко, което виждах, беше, че опасността ескалираше с рискови размери. Моят разум ми казваше да я изхвърля, но предателското тяло ми напомни, че тя повече не ми е пациент, така че какво лошо има двама възрастни по взаимно съгласие да си дават един на друг това, което и двамата искат.
Джулиет пристъпи към мен — беше усетила моето отстъпление и аз не се отдръпнах, независимо че можех. Тя небрежно развърза колана от талията си и свали кафявия тренчкот от стройното си тяло. Дрехата падна върху високите й обувки и тя направи още една крачка към мен.
— Недей да ми се сърдиш, нека ти припомня колко хубаво ни беше заедно.
Тя прокара червения си нокът по гърдите ми.
— Джулиет — започнах да протестирам с неубедителни доводи, но в момента, в който тя хвана моята увеличаваща се ерекция в дланта си, бях неин.
— Ти може да казваш не, Диксън, но тялото ти казва да.
Започна да ме гали по-бързо и моето предателско тяло се поддаде на изкушението. Малко след това тя коленичи пред мен, свали панталоните ми и видя колко съм възбуден.
— Знаеш ли колко добре се чувствах с него миналата нощ? — каза тя, плъзгайки ръка нагоре-надолу.
— Кажи ми — попитах аз, неспособен да погледна в друга посока, докато тя ми правеше свирка.
— Какво ще кажеш просто да ти покажа? — предложи тя.
В момента, в който обви рубинените си устни около него, всички обстоятелства бяха изхвърлени през прозореца и аз позволих на тази лисица пълен контрол. Нейната опитна уста се плъзна по моя пенис с прецизност и не можах да спра стенанията, които излизаха от устата ми, защото никога преди не са ми правили толкова хубава свирка. Аз тласнах бедрата си напред и стигнах до края на гърлото й. Тя го нагълта целия без усилие.
— Това е! Господи! Толкова си добра!
Дишах тежко и се опитвах да задържа еякулацията си. Тази жена е кралица на свирките и аз знаех защо е толкова добра — защото, както казват, практиката води до съвършенство. Всичко останало нямаше значение, когато тя сложи едната си ръка на кръста ми, а с пръстите на другата го стискаше в синхрон с уста. Колкото по-силно смучеше, толкова по-бързо тласках бедрата си напред и не след дълго чуках устата й с отчаяна скорост. Моментът, в който се опитвах да се отдръпна, защото се страхувах, че я наранявам, тя се залепваше по-силно, поемаше и хващаше с ръка члена ми. Триенето на ръката й, комбинирано със скоростта на устата й ми дойде в повече и след секунди щях да свърша. Тя усети моята отчаяна нужда да експлодирам и го стисна още по-силно, устата й го засмука и след две секунди бях приключил позорно. Дръпнах се назад, но тя го лижеше и стискаше и аз нямах друг избор, освен да свърша в устата й, докато проклинах моето освобождаване. Тя ме изпиваше, докато не остана нищо, и ме пусна чак когато последните конвулсии разтърсиха тялото ми.