— Добре, ами… беше ми приятно да се запознаем — каза Мадисън и захапа устната си, докато се помайваше.
— И на мен. Пази се!
Въздържах се, за да не изпъшкам. Кой, за бога, казва „пази се“, освен родителите ти!
— И ти да се пазиш!
Отворих си устата, за да добавя нещо засукано, но приятелката на Мадисън вече я влачеше към вратата.
Тя внезапно се обърна и извика:
— Работя в бар „Пони“. Ако минаваш през квартала, обади се!
Преди да отговоря, тя вече беше влязла. Какво беше това, по дяволите? Мадисън ме беше оставила да стоя на тротоара и да се съмнявам в своята мъжественост. Като страхливец бях оставил първото момиче от цяла вечност, което наистина харесах, да си тръгне. Трябва да вляза вътре и да говоря с нея. Имам нужда да види колко свестен мога да бъда. Но проблемът е, че аз не съм свестен мъж. Тази седмица бях правил секс с четири различни жени и дори не мога да си спомня имената на всичките. И лицата им също. Всичките се размазваха в едно отвратително разочарование, което исках да изтрия, но не можех. Момичета като Мадисън бяха прекалено добри за такива като мен. Правя й услуга, като се държа на разстояние. Как обаче да обясня това на члена си, който се заинтересува от Мадисън в момента, в който тя си отвори устата. Да, тя е страхотна и фактът, че не я видях като завоевание, ми се стори най-привлекателното нещо. Не съм се чувствал така от… Лили. Всички мисли за нея се върнаха обратно с висока скорост и изведнъж си спомних каква беше причината да съм тук.
— Здрасти, красавецо! — измърка един глас и ме върна в реалността.
Вдигнах погледа си. Видях русата барманка от по-рано, беше на няколко сантиметра от мен.
— Здрасти! — отговорих бързо, като видях, че чака отговор.
— Видях те вътре — тя посочи с глава към бара.
Знам, че не съм грозен и ако бях момиче, сигурно щях да искам да се чукам. Винаги съм бил висок, но спрях да раста, когато стигнах 1,93. Моята тъмнокестенява коса е разрошена по рождение, винаги стилизирана в модерната напоследък прическа фохок, както ми каза едно момиче, с което правих секс. Сините ми очи допълваха търговска ми марка — тъмната ми набола брада, а истината беше, че през повечето време ме мързеше да се обръсна.
— Така ли? — попитах аз и не можех да повярвам колко беше лесно.
— Да — потвърди тя с леко кимване и захапа долната си блестяща устна. — Ще ми дадеш ли една цигара?
— Разбира се — извадих кутията от джоба си и й я подадох.
Тя сложи цигарата между устните и чакаше да й предложа запалка. Опитах се да не се отдръпна, когато похотливо се наведе и си сви устните като риба, докато палех цигарата й. Моето възбудено либидо каза на глупавия ми мозък, че тази руса кукла е точно това, от което имам нужда, за да забравя всичко, свързано със срещата с тъмнокосата красавица. Те бяха изцяло противоположни и точно от това имах нужда. Това правя най-добре!
— Добре, сладурче, колко дълга ти е почивката?
Тя примигна с фалшивите си мигли и се усмихна глупаво.
— 15 минути.
Аз се наведох към нея и й прошепнах:
— Ще направя тези 15 минути най-хубавите в живота ти.
И това беше всичко, което трябваше да направя. Тя загаси цигарата си на земята с лукава усмивка. Прегърна ме през врата, заведе ме зад ъгъла и аз удържах на обещанието си.
Може би бяха най-хубавите минути в нейния живот, но със сигурност бяха най-лошите в моя.
ГЛАВА 3: АНГЕЛЪТ НА ГРЕХА
Диксън
Никой не обича понеделниците — особено тези, които са имали скапан уикенд. Два пъти мастурбирах под душа, мислейки си, че настроението ми ще се подобри.
След като преспах с блондинката в петък вечер, се прибрах сам вкъщи, което не беше изненада, но странното беше, че бях разочарован. Съобразявах се с моето основно правило — никога да не водя никого вкъщи. Моят дом е моето убежище и е единственото място, където мога да бъда истински себе си и отказвах да замърсявам тази чистота с моя курвенски начин на живот. Все още виждам моя дом като наш. Лили е проникнала във всяка пукнатина и аз не мога да покваря щастливите моменти, които някога имахме в него. Но в петък вечер се чудех какво ли ще бъде да доведа момиче в дома си и да правя секс с него в моето легло, за разлика от това да я изчукам, опряна на тухлената стена.
Аз съм психиатър и знам как работи човешкия мозък през повечето време. Моята нужда от утеха беше предизвикана от прекрасната Мадисън. Нейната невинност сякаш ми запя, а аз отдавна не съм се чувствал така. Колкото и да беше кратка срещата ни, тя провокира нещо. Жалко, че бях прекалено страхлив, за да разбера какво беше това нещо. Почувствах се отвратително, след като правих секс с блондинката и до края на уикенда държах носа си далеч от слабините на случайни момичета.