Откровено казано беше скучно, но се чувствах по някакъв начин неомърсен след сексуалната си абстиненция през последните два дни. Това е дълъг период за някого, който употребява секса като щит.
— Доктор Матюс, срещата ви в 12,30 е тук — каза госпожа Вейл по интеркома.
Нейният звънлив глас ме извади от унеса и аз прочистих гласа си, преди да отговоря.
— Покани я да влезе.
Отворих нов документ и започнах да попълвам данните на новия пациент госпожица Джулиет Харт.
Възраст: 26
Пол: женски
Адрес: Юнион Скуеър Уест 18
Проблем: Пристрастяване към секса.
Майчице!
— Доктор Матюс? — попита нежен кадифен глас, който изправи пениса ми за директен поздрав.
Вдигнах очи от екрана и видях, че госпожица Джулиет Харт е самото съвършенство, опаковано в чист грях. Русата й дълга коса беше прибрана, но няколко кичура разсейваха вниманието от нейните сини очи в цвят „ела да ме изчукаш“. Най-сексапилните устни, които някога бях виждал, бяха покрити с блясък и образите, които изникваха в съзнанието ми, ме накараха да се наместя в стола. Умствено визуализирах съвършения бюст на Джулиет. Но сложих служебното си лице, усмихнах й се леко и й посочих кожения стол пред бюрото ми.
— Заповядайте, седнете!
Тя кимна и се разходи. След като се увери, че бежовата й рокля е достатъчно добре опъната, седна грациозно.
— Добър ден, госпожице Харт — кимнах и започнах с формалностите.
— Добър ден, доктор Матюс — отговори тя и очите й се фокусираха съсредоточено върху мен.
Зад нейния хладнокръвен поглед не видях страх или разбиране, нейната самоувереност ми подейства изключително възбуждащо. Но аз бях на работа.
— Днес ще обсъждаме вашата история. Тази сесия ще бъде „опознавателна“. За да ви оценя правилно, имам нужда да ми се доверите. Няма да бъдете съдена или порицавана по никакъв начин за вашите мисли. Независимо колко перверзни или грешни могат да са те, имам нужда да бъдете изцяло честна с мен. Мислите ли, че може да го направите? — попитах с усмивка.
Джулиет кимна:
— Да, искам да се почувствам по-добре. Ще направя каквото трябва.
— Добре — похвалих я аз. — Искате ли да седнем на дивана, където и двамата ще се чувстваме по-удобно.
Крайчетата на устата на Джулиет се повдигнаха нагоре в потайна усмивка, но аз я пренебрегнах, взех си бележника и тръгнах към коженото кресло. Погледът ми отиде при часовника на рафта. Честно, не знам как ще издържа едночасова сесия с тази лисица, която ще говори за пристрастяването си към секса, без да й разкъсам дрехите. Прочистих си гърлото и се опитах да не зяпам как сяда на черния диван. Тя бавно кръстоса дългите си крака. Представих си как черния дълъг ток се забива в задника ми, докато аз я чукам, облегната на стената в кабинета ми и едва не простенах от еротичното видение.
— И така, какво ви води тук, госпожице Харт?
Джулиет се размърда, кожата на дивана изскърца под греховното й дупе и тя отговори:
— Имам проблем.
Аз кимнах, за да я окуража да продължи.
— Мисля, че може да се нарече пристрастяване. Тя спря и си наведе погледа. Изчаках я да продължи, като давах най-доброто от себе си, за да се държа професионално. Тя ме погледна и прошепна дрезгаво:
— Имам пристрастяване към… секса.
Тези славни думи, които излизат от устата й, бяха това, което всеки горещокръвен американец иска да чуе, но аз изглеждах безразличен и попитах:
— Откога се чувствате така?
— Отскоро.
— Грубо от колко време?
Взех химикалката и я насочих към бележника.
— От около две години — разкри тя, като запази самообладание, докато аз записвах нейните тайни.
— Бих искал да поговорим за личния ви живот, госпожице Харт. Ще можете ли?
Тя кимна.
— Случи ли се нещо по това време? Нещо, което да е предизвикало тази промяна в поведението ви?
Видях как се обърка от въпроса ми.
— Ами имаше нещо — каза тя и аз останах безстрастен, за да й позволя да продължи.
— Беше първият път, в който правих секс с момиче. Това означава ли, че съм бисексуална или гей? — попита тя с неподправено любопитство.
— Не бих искал да категоризирам сексуалността, госпожице Харт — отговорих аз и сложих бележника върху моята увеличаваща се ерекция. — Как се почувствахте, след като бяхте с жена?