— Позволи ми — предложи Диксън, сложи ръката си върху моята и взе бутилката.
Аз се отдръпнах, кожата ми изгаряше, но се опитах да не отдавам толкова значение и се усмихнах. След като изпих цялата чаша, усещах, че Диксън ме наблюдава, но го пренебрегнах и реших да се разнообразя, като се огледам малко. Хората тук са успешни и важни, чудех се какво са направили, за да стигнат дотук. Не се съмнявах, че някои са работили много, за другите се чудех с кого са преспали или кого са намушкали в гърба, за да станат властимащите играчи, които са днес.
Две двойки седнаха на нашата маса. Слава богу, дамите бяха достатъчно възрастни, за да му бъдат баби. Усмихнах се любезно, като се запознахме. Забелязах, че тези хора са доста нагоре по стълбицата и всички мъже, като изключим Диксън, са членове на психиатричния борд. Но това скоро може да се промени, защото по вниманието, което му отделят, съдя, че те наистина се интересуват от всичко, което казва.
— И така, Диксън, Чад ни каза, че имате доста интересно изследване, което искате да ни презентирате — каза господин Флечър, по-възрастният от двамата господа с посивялата коса.
Диксън се усмихна уверено и взе чашата си.
— Ами Чад е много мил и за мен наистина ще е голяма чест да ви прочета моя текст и да чуя мнението ви.
— Ще бъдете изумени — потвърди Чад. — Неговите открития са наистина брилянти и въпреки че са малко неконвенционални, доводите ми са изцяло защитени.
Диксън изглеждаше невъзмутим от това, че цялата маса го възхваляваше, но след като сложи ръка на коляното ми и го стисна лекичко, разбрах, че се смущава и вълнува едновременно.
Погледнах го и се усмихнах, той ми върна жеста и се ухили до уши.
По средата на основното ястие, вече бях сигурна, че ще повърна в скута си от върволицата жени, които се изредиха на масата да говорят с Диксън. Това продължаваше от час и половина, досега успях да остана спокойна, но вече не издържах. Диксън или е заплеснат, или сляп, за да не забелязва техния явен флирт, но аз го виждах без проблем. Виждах тяхното мотаене и излишни докосвания, а Ребека изглеждаше като кученце в сравнение с тези хищници. Диксън ме запозна с всички, но пропусна да спомене, че съм неговата „приятелка“ и оставаше отворен на интерпретации върху въпроса коя съм. Ребека забеляза този факт и реши, че е добър момент да разбере защо.
— Мадисън, от колко време сте заедно с Диксън? — попита тя невинно, но аз знаех, че няма нищо невинно във въпроса й.
Размърдах се в стола си и се втренчих в Диксън, който тъкмо беше свършил да говори с енергичната блондинка до него. Захапах устната си и осъзнах, че трябваше да измислим правдоподобна история, преди да се впуснем напред и да се преструваме на любовници.
— Хм… — отговорих и се правех, че изчислявам времето в главата си.
Диксън стисна ръцете ми, които трепереха в скута ми.
— От шест месеца — отговори той и се обърна да погледне Ребека.
— Как се запознахте?
Диксън пое въздух и се усмихна, като разкри хубавото си лице.
— Някаква маймуна й се натискаше и аз го поканих да си тръгне.
— Имаш предвид, че му изкара акъла — прибавих аз, като си спомних колко беше изплашен Тим по време на спора с плашещия Диксън.
Всички на масата се закикотиха, освен Ребека и Диксън.
— Какво да кажа, ръцете му бяха върху жената, която исках. Още като я видях, разбрах, че има нещо специално в нея. Бих направил почти всичко, за да я опозная и когато това стана, все по-дълбоко попадах под магията й.
Въздухът ми заседна в гърлото, но се опитах да изглеждам спокойна, защото Диксън продължи.
— Не беше леко плаване, имам предвид, че като типичен мъж, прецаках нещата до астрономически размери. — Той леко стисна ръката ми, докато масата се смееше в унисон. — Знам, че тя има свои призраци, но ето я тук — каза той и се обърна към мен, а очите му грееха от гордост — седи до мен и ме подкрепя така, както никой не го е правил за мен досега. Тя е моят ангел, защото всяка минута, прекарана с нея, е истинска благословия, която не искам да свършва. Толкова голям щастливец съм, че те срещнах, Мадисън. Ти ми даваш сила да бъда по-добър мъж — каза той, като вече не се обръщаше към другите на масата, а само към мен.
Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, но аз си захапах бузата отвътре, за да ги спра.
— Аз съм щастливката, Диксън — почти прошепнах. — И ти вече си по-добър мъж. Ти си единственият мъж, когото искам — прибавих и бях искрена за всяка дума, а масата ахна.
Диксън се усмихна и се наведе напред, избърса една промъкнала се сълза и каза:
— Чудесно. Защото ти си жената, която искам, Анджело.