Вече не бяхме в зала, пълна с хора, бяхме само двамата и в момента, в който той отвърна на погледа ми, осъзнах нещо, което избягвах от много време. Хлътвах до уши по доктор Матюс. Не използвам думата „любов“ често, но с Диксън го чувствам като нещо, което прилича на любов. Връзката помежду ни беше мигновена и независимо от това колко упорито се борех с нея, тя ставаше по-силна и по-силна.
— Дами и господа, тази вечер имаме честта да посрещнем един скъп гост — обяви водещия. — Моля да аплодирате на сцената брилянтния и обичан гений, доктор Максуел Уелингтън.
При споменаването на д-р Уелингтън, двамата излязохме от унеса, връщайки се в действителността, че седим в зала, пълна с хора и не сме сами.
— Благодаря за милото представяне — каза той, докато гледаше водещия. — Ще се постарая да ти платя по-късно.
Залата избухна в смях. След като отшумяха и последните гласове, доктор Уелингтън стана сериозен и си сложи очилата.
— И така, бях поканен да ви говоря за моя опит и да ви споделя, чудесни хора, моите мисли за психиатрията днес. Имах подготвена цяла реч и след много репетиции бях готов да споделя моята „мъдрост“ с вас, като се надявах прозренията ми да ви докоснат по този начин, а не като несвързано бърборене.
Хората още веднъж се разсмяха. Когато доктор Уелингтън продължи, залата вече беше попаднала под магията му.
— Преди няколко дни обаче ми хрумна нещо след една случайна среща.
Аз преглътнах, когато доктор Уелингтън ме погледна с потайна усмивка.
— Ако лесно се обиждате, предлагам да си тръгнете сега, защото темата, може да се каже, е табу.
Хората започнаха да шушукат и да се чудят каква може да е тази невероятна тема. Доктор Уелингтън направи знак с набръчканата си ръка всички да замълчат.
— Ще говоря за… жените.
Двайсет минути по-късно доктор Уелингтън беше омагьосал цялата зала и нетърпеливо очакваше кулминацията. Неговата реч беше докоснала отношенията между мъжете и жените и по-конкретно въпроса защо след толкова години цивилизация, ние не можем да разберем как действа другия пол.
— Няма съмнение, че мъжете и жените са много различни. И ние като учени обикновено изучаваме четири основни области на различие в мъжкия и женския мозък. Сега мога да продължа и да ви отегча с подробности коя област какви компоненти съдържа. Но искам да ви помоля да се обърнете и да погледнете човека срещу вас.
Хората направиха това, което той поиска.
— Виждате ли? — попита той, след като залата се умълча. — Независимо дали сме мъже, или жени, в края на деня ние сме просто човешки същества.
Когато доктор Уелигтън погледна към нас, не се съмнявах, че двамата с Диксън сме го вдъхновили за тази прекрасна реч. Диксън също го знаеше, защото се обърна и ме погледна със закачлива усмивка.
— И така… какъв е отговорът на загадката, която наричаме взаимоотношения? — попита доктор Уелигтън и си почеса брадата замислено.
Залата беше тиха, чакаше. Той се усмихна, набръчканото му лице се развесели.
— Кой, по дяволите, може да знае това? — каза той. — Но след 50 години брак научих едно нещо. — Той спря, за да засили нетърпението. — Любовта не е това да чакаш да отмине бурята, а да се научиш да пееш в дъжда. Благодаря.
Залата избухна в шумни аплодисменти, всички се изправиха и пляскаха силно, докато доктор Уелингтън слизаше от сцената. Той спря при нашата маса и нежно ме потупа по рамото.
— Усещам, че се задава буря — каза той засмян и намигна на Диксън, който се ухили.
Оркестърът започна да свири и всички използваха момента да отидат до тоалетната или да говорят с гостите.
— Измъквам се за една цигара — каза Диксън в ухото ми. — Шшш, не казвай на никого. Половината от гостите ще получат инфаркт, ако разберат.
Усмихнах се и кимнах. Харесваше ми фактът, че под официалния му външен вид, доктор Матюс беше бунтовник.
— Връщам се след малко — той се изправи и ме целуна по бузата.
Тръгна и Ребека седна на неговото място.
— Двамата сте толкова сладки заедно — хапливо подхвърли тя, без въобще да мисли и една дума.
Но аз продължих играта и казах:
— Благодаря.
Настъпи неудобна пауза, която предпочитах пред дразненето на Ребека.
— Обзалагам се, че е истински жребец в леглото.
Бузите ми станаха червени и усещах, че нищо добро няма да излезе от този разговор.
— Хм, да, определено — неубедително отговорих, като нервно си играех с обецата си.
— С този външен вид може да има всяка жена, която поиска. Наистина си щастливка, че те е избрал. Сигурно си истински динамит в леглото — безсрамно каза тя и повдигна вежди.