— Не е точно така — отговорих аз. — Да, сексуалната енергия е надрусваща, но има и още нещо. Нещо по-дълбоко.
— О, определено, обзалагам се, че е нещо дълбоко — грубо добави Ребека и аз изправих главата си при тази вулгарност.
Тя ме погледна за момент и каквото и да е видяла, явно е разпознала истината.
— Боже господи, ти не се чукаш с него, нали? Леле майко!
Тя покри ръката си с уста и се опита да скрие смеха си. Нейната подигравка по чувствителната за мен тема ме накара да се изчервя и аз наведох засрамено лице. Защо всичко трябваше да се върти около секса?
— Сладурче, казвам ти го като на жена — мъже като него не остават, ако не им пускат. Имам предвид, погледни него и после погледни себе си — обяви тя жестоко. — Мъж като Диксън иска да се чука, а не да си приказва и ако не му дадеш каквото иска, ще го намери другаде. Скъпа, сигурна съм, че виждаш колко желаещи има доброволно да изневерят на съпрузите си, за да задоволят нуждите му.
— За какво говориш? — отбранително попитах аз и усещах как стените се приближават към мен.
— Казвам, че трябва да му разклатиш света, защото иначе някой друг ще го направи вместо теб. Тази девственическа невинност няма да продължи още дълго.
Поех дълбоко въздух, ужасена от това, че толкова лесно ме прочете.
— Господи, не си позволявай да изглеждаш толкова отвратена! Повечето жени биха убили, за да са на твое място. Сексът е власт и е по-добре тя да е в твоите ръце, не в неговите. Ако искаш да го задържиш, ще направиш каквото трябва! — каза тя, но аз вече не я слушах.
Започна да ми се гади, нейните думи извикаха нежелани спомени, спомени, с които обещах да се боря, като се върна в Ню Йорк. Но след като чух Ребека да казва думите, които знам, че са истина, направих така, че миналото ми торпилира в мен и аз щях да я ударя с нещо.
— Извини ме — станах бързо и светкавично излязох от залата.
Стигнах тоалетната, обгърнах тоалетната чиния и изхвърлих всичко, което имаше в стомаха ми. Повръщах, докато не остана нищо, но продължих да се прочиствам, докато не изхвърлих всичките си сълзи, съжаление и оскърбление. Шумните ми ридания проехтяха в чинията и аз ударих студените плочки под мен — толкова исках да не съм прецакана и уязвима от моето минало. Започна да ми се вие свят и закрих ушите си. Думите му се повтаряха жестоко и ме впримчваха. Думи, които се опитвах да заглуша през последните 13 години: „Ще го направиш, Съни. Ако ме обичаш, ще го направиш!“
ГЛАВА 31: ПРИЗРАЦИ В КИЛЕРА
Диксън
Нямам представа къде е. Претърсих целия хотел, но Мадисън беше изчезнала и не беше оставила никаква следа. Пиколото провери стаята й, но не беше там. Опитах се да й се обадя, но се включи директно гласова поща. Когато се върнах на масата и видях, че я няма, Ребека каза, че е отишла до тоалетната и скоро ще се върне. След като минаха двайсет минути и нея я нямаше, знаех, че нещо не е наред. Тръгнах по коридора и видях група от хора, които стояха пред една стая. Изглеждаха объркани и притеснени, тръгнах към тях и сърцето ми се качи в гърлото.
— Какво става? — попитах пребледняло една възрастна дама в костюм от ламе.
— Някой е вътре — отговори тя и посочи стаята на камериерките. — Едно притеснено момиче влезе вътре и заключи вратата. Опитахме се да кажем на персонала, но те изглеждаха прекалено заети, за да се занимават с обикновени хора като нас — прибави тя и ме погледна.
Естествено, че са заети, защото се занимават с пияните ми колеги.
— Може ли да ме оставите да мина? — попитах и си проправих път през любопитните зрители.
Стигнах до вратата, наведох се и приближих ухото си, защото не можех да чуя нищо заради мънкащата тълпа. Притиснах се по-силно до вратата и чух леко подсмърчане и мърморене и разбрах, че Мадисън е вътре.
— Мадисън, вътре ли си? — попитах аз, като се опитвах да звуча нежно и спокойно.
Като не отговори, повторих:
— Мадисън, аз съм Диксън. Чуваш ли ме?
Пак нищо.
— Да повикам ли охраната? — попита един от зяпачите.
Вдигнах ръка и поклатих глава.
— Не, аз ще се оправя. Извинете, може ли да ме оставите за малко?
Повечето се отдалечиха, докато други мръднаха съвсем малко встрани. Въпреки това трябваше да го направя.
— Анджело, аз съм. Тук съм с теб. Ако ме чуваш, моля те, дай ми знак, че си добре. Няма нужда да излизаш, аз съм тук с теб. Просто имам нужда да знам, че си добре.
Тълпата затихна и слушаше какво говоря. Притиснах ухо до вратата и слушах внимателно, но нищо не чух. Трябва да продължа да опитвам, но ако не отговори след няколко минути, щях да разбия вратата. Може да повикам пиколото, но исках да й спестя притеснението целият персонал на хотела да разбере, че се е заключила в стаята им. През главата ми минаваха различни причини защо е искала да се заключи в това затворено пространство и ми хрумна само една. Тя се страхува. Нещо се е случило през петте минути, в които ме нямаше, и се мразя за това, че не бях там, за да я предпазя. Но сега съм тук и ще направя всичко, което е по силите ми, за да я накарам да се почувства в безопасност отново.