— И ти знаеш цялата истина?
— О, да — казах аз и се освободих от прегръдките на любимия си. — Исках да се върнеш обратно в Йорк и да изпълниш молбата ми и ето че ти го стори — аз се приближих към Дьо Монтегю и го целунах по бузата. — Не си мисли, че в замъка Уорик съм се чувствала като някоя безпомощна девица. Бог ми е свидетел, че графът и останалите велики лордове се държаха съвсем почтително с мен. Единственото, от което се интересуваха, беше да довършат Гавестън. След като го сториха, те останаха доволни — поне за момента. Знаеш, че кралят ни непрекъснато сменя настроенията си. Сега той ще заеме изчаквателна позиция и ще скърби тихо, но дълбоко в себе си никога няма да забрави случилото се с фаворита му. Накрая ще си спомни за мен и ще ме повика, за да ми поиска сметка. Аз ще му кажа онова, което иска да чуе. Времената са опасни, Бертран. Истината несъмнено трябва да излезе наяве, но аз трябва да се погрижа това да стане по най-деликатния възможен начин. Междувременно ти трябва да напуснеш двора. Изпратила съм спешно съобщение до кралицата, в което я моля да се срещнем, но един Бог знае кога ще стане това.
В крайна сметка Изабела откликна на молбата ми почти веднага. Бертран и аз се бяхме целунали и се бяхме разделили. Добрите братя францисканци тъкмо се събираха в ухаещия на тамян олтар на църквата си, когато кралицата се вмъкна в манастира без предупреждение, придружавана единствено от неколцина пажове. Господарката ми беше облечена в тъмносини одежди, около издутия й корем беше препасана сребърна верижка, а на врата й висеше украсен със скъпоценни камъни кръст. Лицето й беше почти скрито зад плътен газен воал, но дори той не можеше да потули сиянието, което се излъчваше от нея. Двете се срещнахме в приемната на игумена и веднага се разцелувахме. До кралицата беше седнал Дънивед, а на мургавото му лице беше изписано безгранично задоволство. Доминиканецът беше разбрал какво се е случило с трупа на Гавестън и открито похвали милосърдието, което бях проявила към него. В отговор аз просто му хвърлих един хладен поглед. Изабела забеляза какво става между нас, но въпреки това продължи да бъбри весело, сякаш се връщах от най-обикновена разходка. Кралицата изостави преструвките едва когато тримата останахме насаме, обгърнати от омайния аромат на розовата градина и осветявани единствено от лъчите на залязващото слънце. Нейните Fideles81 — онези млади мъже, които така решително я бяха защитили в Тайнмаут — моментално завардиха входовете към розариума. Изабела седна на една от покритите с трева седалки, облегна се на дървената решетка, обвита от пълзящи рози, и поглади корема си.
— Гавестън е мъртъв — каза тя. — Трябва да помолим Бог да даде покой на душата му, но същевременно трябва да Му благодарим.
И ето че с тази кратка фраза Изабела призна цялата истина. Кралицата ме погледна с крайчеца на окото си, а след това леко потупа Дънивед, който седеше смълчан до нея.
— Матилда, ma cherie, в бележката ти пишеше, че спешно искаш да се видиш с мен и с брат Стивън.
— Явно имаш да ни съобщиш много неща, дъще — усмихна ми се доминиканецът.
Изгледах студено този лицемерно набожен убиец.
— Така е — прошепнах аз, а после се обърнах към кралицата, която все още седеше облегната на дървената решетка, отметнала плътния воал от лицето си, за да може да ме вижда по-ясно.
Изабела никога не беше изглеждала по-прекрасна! Regina Vivat! Regina Vincit! Regina Imperat! — Да живее кралицата! Да бъде нейната воля и нейното царство! Господарката ми най-после беше получила своето.
— Е? — прошепна тя.
— Когато дойдохте в Англия, ваше величество — започнах аз, — вие бяхте едва на тринайсет години, но въпреки това бяхте напълно готова за висшите политически игри.
Изабела се засмя като някое момиченце, закривайки уста с обсипаните си със скъпоценности пръсти. Снежнобелите й маншети се откроиха на фона на златистата й кожа.
— Съпругът ви питаеше дълбока любов към своя фаворит. Един Бог знае истината за техните взаимоотношения, но вие, ваше величество, така и не възразихте срещу дружбата им. Огънахте снага, за да не ви прекърши бурята, и зачакахте. Проблемите заваляха. Кралят беше подложен на невероятен тормоз, вие също. Въпреки това вие запазихте хладнокръвието си. Тази година, четвъртата от брака ви, забременяхте и възможността на света да се появи наследник на Едуард I и на Филип Френски стана реалност. Съпругът ви остана много доволен от вашата бременност. Чрез нея той успя да запуши устите на всички, които се подиграваха с мъжествеността му. Освен това тя го превърна в крал, заченал наследник в утробата на любимата си съпруга. Тоест династията щеше да продължи. Гавестън обаче ви възприемаше като заплаха. Да не говорим, че Едуард често го наричаше свой син, а вие бяхте на път да му отнемете тази титла.