Изабела помаха с ръка пред лицето си и ме подкани да продължа.
— През пролетта на тази година Гавестън се превърна в истинска заплаха за Короната. Откакто е поел властта, Едуард не е имал и един миг покой и всичко това — заради фаворита му. После вие, господарке моя, забременяхте и любовта на съпруга ви към вас се задълбочи. При тези обстоятелства кралят може да е решил, че вече е крайно време да се освободи от присъствието на любимия си Гавестън. Фаворитът от своя страна може да е заплашил негово величество, като му е напомнил за злостните слухове, според които Едуард не е истински син на стария крал.
— Глупости — намеси се Дънивед. — Тези истории не могат да навредят на краля. Освен това Гавестън не би посмял…
— Глупости, братко — присмехулно повтори Изабела. — Позволете ми да ви поправя. Точно в този момент слуховете за долния произход на краля могат много да навредят на негово величество. Гавестън пък беше способен на всичко, за да спаси кожата си и да запази позициите си в двора. Четирима души познаваха истинската му същност: кралят и ние тримата. Продължавай, Матилда.
— Благодарение на фаворита си, кралят се беше изолирал от всички и не можеше да очаква помощ отникъде. Само Бомон подкрепиха Гавестън, но те, разбира се, не го сториха безкористно и на тях не можеше да се разчита. Накрая фаворитът остана сам и се превърна в лесна плячка за графовете. През последните месеци от живота си той е бил толкова отчаян, че е преговарял дори с Александър от Лисабон и неговите нокталии. Гавестън им е обещал да им помогне в преследването на тамплиерите, в замяна на което те са щели да му осигурят защита. Разбира се, при първия намек за опасност в Тайнмаут нокталиите се изпариха. За добро или за зло, не стигнаха много далеч, но това е друга тема. Междувременно най-голямото зло вече беше сторено. Гавестън узнал, че от Шотландия пристига група тамплиери, които планират да се срещнат с неколцина свои събратя от Йорк в Дяволската дупка, и подшушнал това на Лисабонеца. И така, нокталиите устроили капан на тамплиерите от Шотландия и ги избили до крак. Онези, които трябваше да се срещнат с тях, едва се измъкнаха.
— А Гавестън е узнал за тази среща от Ланъркост, чийто брат е бил един от онези тамплиери, така ли? — попита Изабела.
— Точно така. Разбира се, когато Ланъркост е споделил това сведение с господаря си, той изобщо не е подозирал, че това ще бъде използвано срещу брат му. След като му съобщихме какво се е случило, Ланъркост сигурно е отишъл при Гавестън и го е обвинил за стореното. Фаворитът вероятно е изпаднал в ужас — в крайна сметка, предателството му е отчуждило от него един от най-верните му хора. Все едно, ако Ланъркост, в яда си, не се беше отдал на пиянство, всичко можеше да приключи дотам. Виното обаче е развързало езика му и той е споделил с другаря си Лейгрейв, че Гавестън го е предал — аз се обърнах към Дънивед; доминиканецът си седеше най-спокойно, пъхнал ръце дълбоко в ръкавите на расото си. — Но освен на приятеля си Ланъркост се е доверил и на вас, нали така, братко Стивън? Разбира се, той ви е избрал случайно, но от друга страна, вие сте били възможно най-подходящият човек, на когото е можел да се изповяда. В крайна сметка, вие сте личен изповедник на краля, а освен това се славите като отзивчив човек и добър слушател. Къде се срещнахте с него, братко? Може би тук, в усамотената розова градина? Или пък в някое тъмно ъгълче на двора, където единствените свидетели на тайната ви среща са били каменните фигури на ангелите и демоните?
Дънивед извади ръце от ръкавите на расото си и започна да подръпва пискюлите на въжето, което беше завързано около кръста му. Дали не го беше използвал, за да удуши някоя от жертвите си, запитах се аз.
— Накарах Дьо Монтегю да поразпита за вас из францисканската обител и той ми съобщи някои много любопитни факти. Вие сте бивш войник, а брат ви е лорд Томас Дънивед от Западните графства. Освен това сте високообразован човек, посветил се на изучаването на камбаните. Вие сте автор на труда De Sonitu Tonitorum — „За камбанения звън“. Това обяснява и редовните ви посещения в манастирската камбанария. По време на тези визити вие сте се сприятелили с клетия брат Юсибиъс, а по-късно сте се превърнали и в негов убиец.