При тези думи Изабела се изпъна като струна. Кралицата беше извадила една коралова броеница от копринената кесия, която висеше на верижката на талията й, и си играеше с кръстчето й. Дънивед, дано Бог се смили над душата му, се взираше в мен, сякаш се наслаждаваше на всяка дума, която произнасях.
— И така — посочих към доминиканеца аз, — Ланъркост е дошъл при вас. Не мога да кажа дали ви се е изповядал, или просто ви се е доверил, но така или иначе, е споделил чувствата си. Сърцето му се е разкъсвало от гняв и мъка заради предателството на Гавестън и за да му отмъсти, той също го е предал. И така, Ланъркост ви е казал каква е била целта на посещението му в Шотландия.
— И каква е била тя? — намеси се Изабела.
— Заговор за убийство!
— Съпругът ми не е участвал в това.
— И аз не мисля, че е участвал, ваше величество. Единственото, което Едуард е поръчал на Ланъркост, е било да потърси от Брус помощ срещу графовете. Гавестън и аквилите му обаче са имали свой собствен план — да ви пленят, за да ви използват като разменна монета, или дори… да ви убият.
— Но нали Брус е принц? — промърмори Изабела. — Как би могъл да се съгласи на подобно нещо?
— Да, чувала съм този аргумент и преди, но помислете какво се случи с жените от семейството му и с тези от семействата на генералите му Стюарт, Мъри и Рандолф. Самият Брус може би се е възпротивил на този план, но военачалниците му — едва ли. Войната в Шотландия е в разгара си, милейди, така че какво са имали да губят те? И така, шотландците нападнаха Тайнмаут, където се бяхте настанили, и планът им почти успя.
Господарката ми стисна устни и извърна поглед.
— Гавестън се е преструвал, че преговаря с Брус от името на Едуард — продължих аз, — но всъщност той и неговите аквили са заговорничили с шотландците да ви отстранят, а може би дори да ви убият.
— Но защо им е било да го правят? — насмешливо попита Дънивед.
— Много добре знаете, братко. Гавестън ревнуваше Едуард от нейно величество кралицата. Смяташе, че тя и бъдещото й дете ще го изместят от сърцето на краля, и копнееше да си върне времето, когато двамата с Едуард бяха сами.
— И как е щял да го постигне? — попита ме Изабела.
— Доста лесно, ваше величество — отговорих й аз. — Войските на Брус чакаха отвъд северната граница и всеки момент можеха да се впуснат в атака, както и направиха, нападайки замъка Тайнмаут. Но нека не избързваме. Кажете ми, милейди, Дънивед сподели ли с вас какво е научил от Ланъркост?
В отговор Изабела само ме изгледа студено. Доминиканецът нервно се размърда на мястото си.
— Вие, братко Стивън — продължих аз, — сте побеснели при мисълта, че някой се е опитал да навреди на кралицата, и сте решили да накажете виновниците. Ролята на съдия и палач много ви е допаднала. Освен това сте били убеден, че каузата ви е справедлива — в крайна сметка, Гавестън е замислял ужасяващо престъпление.
— Съпругът ми не е участвал в това — повтори Изабела.
— Права сте, милейди. Гавестън просто е искал да се отърве от вас и от детето ви. И така, братко Стивън, вие сте решили да отмъстите на фаворита, но вместо да го атакувате директно, сте се насочили към аквилите му. Така сте можели да накажете и тях, като същевременно сте щели уплашите Гавестън и да отслабите охраната му. Първо сте убили Ланъркост. Той е трябвало да бъде премахнат бързо, тъй като всеки момент е можел да отиде при господаря си и да му разкаже какво ви е изповядал. Преди всичко обаче той е трябвало да плати за престъпленията си. Трябва да ви призная, братко Стивън, че сте проявили изключителна изобретателност, извършвайки кървавото си дело според легендата за смъртта на Симон Влъхва, в която се казва, че апостолите Петър и Павел са изхвърлили магьосника от върха на някаква висока кула. И така, църковната кула в манастира с нейните големи камбани, носещи имената на двамата светии, се оказала идеалното място за изпълнението на пъкления ви план. Междувременно вие сте се били сприятелили със звънаря и често сте се качвали в камбанарията, за да разучавате камбаните. Знам, че сте изследвали звъна им, понеже веднъж ви чух да казвате, че го намирате за фалшив. Помните ли? Седяхме в същата тази градина… Както и да е, в момента това не е важно. И така, вие сте решили, че камбанарията ще ви свърши чудесна работа. Там сте щели да останете с жертвата си насаме, а единственият, който е можел да ви обезпокои, е бил слабоумният брат Юсибиъс.