— Вие сам ми казахте, че някога сте били войник. Това означава, че бойните ви умения изобщо не отстъпват на тези на жертвите ви.
— Казахте, че с Лейгрейв съм допуснал някаква грешка — прекъсна ме доминиканецът. — Какво имахте предвид?
— А, да. Калните отпечатъци от ботушите на орлето, оставени по перваза на прозореца. Не ви бях казвала нищо за тях, но въпреки това, когато тримата с вас и Дьо Монтегю обсъждахме убийството, вие ги споменахте.
— Аз… Аз мисля, че ми бяхте казали…
— Матилда! — сгълча ме Изабела. — Продължавай нататък!
— Ето че стигнахме и до Дъкет Тауър в Тайнмаут — заявих аз. — Така и не разбрах, братко, защо вие трябваше да идвате там с нас. Вероятно сте успели да убедите Едуард, че кралицата се нуждае от вас. По онова време негово величество беше толкова объркан, че сигурно е бил готов да повярва на всичко, което му кажете… Не отричам, че сте били загрижен за кралицата, но основният ви мотив е бил да довършите кървавото си дело. Но нека караме поред. Щом пристигнахме в Тайнмаут, аквилите веднага са влезли във връзка със спотайващите се в пущинака войски на Брус. Именно те са изпращали онези светлинни сигнали от тъмните стени на замъка. Те са отворили и страничната врата. Мидълтън и Рослин изглеждаха доста засрамени, когато ги заварихме на онзи боен кораб, и е имало защо. Междувременно, братко, вие вече бяхте направили своя ход срещу тях. Естествено, най-доволен щяхте да останете, ако бяхте успели да ги ликвидирате всичките наведнъж, но в онзи момент това не е било възможно. И така, в онази мразовита утрин вие сте нападнали само Кенингтън. По това време Рослин и Мидълтън вече са се били оттеглили по стаите си, треперейки от студ, а вероятно и от страх. Вие сте ги изчакали да заспят и сте нанесли своя удар — свих рамене. — Кой знае, може и да сте им помогнали, сипвайки нещо упойващо в храната или в питиетата им…
— Уверявам ви…
Дънивед беше бесен, но аз си давах сметка, че това не се дължи толкова на обвиненията, отправени към него, колкото на факта, че обвинителят му е жена. Доминиканецът беше от онзи тип мъже, които смятат, че жените са по-слаби във всяко едно отношение.
— Уверявам ви — повтори той, — че вашите прахове и отвари са ми напълно чужди.
— Замълчете, братко! — вдигна ръка Изабела.
— За това също си има обяснение — продължих аз. — Вие, братко, сте били редовен посетител на манастирската библиотека. Когато ви срещнах там, ми казахте, че търсите труда на Анселм, Cur Deus Homo — „Защо Бог стана човек“, но това беше лъжа. В действителност сте търсели копие на Causae et Curae82 на Хилдегард от Бинген83 — направих пауза — В регистрите на библиотеката е записано, че сте чели този ръкопис точно преди да тръгнем за Тайнмаут. Той ви е осигурил всички познания, които са ви трябвали, за да се справите с Кенингтън и Мидълтън. Оттам сте научили и как да отровите кладенците в замъка Скарбъро. После сте отишли при някой аптекар или билкар в Йорк и просто сте му поръчали необходимите ви средства. И така, онази сутрин вие сте се промъкнали в Дъкет Тауър, пристъпвайки тихо като котка. Изкачили сте се по стълбите, а по пътя си сте залостили всички врати отвън. Разбира се, аквилите са можели да излязат от стаите си, но това е щяло да им отнеме време и освен това шумът, който са щели да вдигнат, е щял да ви предупреди. Качили сте се на върха на онази брулена от ветровете кула…
— Където Кенингтън и стражите му са ме посрещнали с отворени обятия, така ли? — подигравателно попита Дънивед.
— Разбира се! Защо да се плашат от един благ доминиканец, който им е обяснил, че не може да заспи, и им е предложил да сподели с тях меха си с вино? В Скарбъро правехте абсолютно същото нещо — обикаляхте сред защитниците и ги подканяхте да си пийнат от „чудотворния ви мях“. Сигурна съм, че стражите на Дъкет Тауър са ви посрещнали повече от радушно. И така, вие сте залостили вратата и сте предложили на уморените войници по глътка кларет. Уверили сте ги, че той ще сгрее телата им и ще донесе успокоение на душите им. Те, разбира се, са приели и не след дълго са заспали непробудно. На един здрав и силен мъж като вас, братко, едва ли му е било нужно много време, за да изхвърли телата им в морето. Вероятно сте се справили със задачата за няколко мига.
— Ами ако някой ме беше разкрил?
— Как, братко? Всички врати, включително тази на върха на кулата, са били залостени. Ако някой ви е видел да се качвате по стълбите, вие веднага сте щели да промените плана си. Ако пък някой ви е сварел на площадката или докато сте слизали надолу, веднага сте можели да се престорите на ни лук ял, ни лук мирисал и да кажете, че вие също сте се качили току-що и че сте заварили поста вече изоставен. Естествено — добавих аз, — имало е и известен риск, но той е съществувал само докато сте изхвърляли телата от кулата. Помислете, братко Стивън! През цялото време, като изключим краткия миг на убийството, вас не ви е грозяла никаква опасност!
83
Немска бенедиктинска монахиня от XI–XII век, игуменка на манастир в долината на Рейн и авторка на теологически трудове, религиозни песнопения и музика към тях, както и на трактати в областта на естествознанието и медицината. — Б.пр.