— Братко Юсибиъс! — извиках.
Камбаните иззвъняха глухо веднъж и замлъкнаха. Погледнах към въжетата, които висяха през отвора на пода. Който и да ги беше дърпал, вече беше спрял. Когато стигнах до приземния етаж, бях останала почти без дъх, а грубата ми вълнена рокля беше подгизнала от пот и вече се вкочаняваше от мразовития въздух в кулата. Изведнъж в паметта ми изникна далечен спомен от детството ми, прекарано на село — аз тичам надолу по някаква стълба, а баща ми ми крещи да внимавам. Стресната от виковете му, майка ми изхвръква от къщата с развети поли. Примигнах. Не можех да се отърся от тревогата си. Измъкнах камата си от скритата под плаща ми ножница и се огледах наляво и надясно, но в тъмната стаичка нямаше никого. Въжетата на камбаната все още се поклащаха. Вратата към църквата беше открехната. Измъкнах се от кулата и влязох в нефа. Наоколо имаше толкова много тъмни ъгли, че из тях можеше да се крие цял отряд злодеи. Отворих предната врата и се озовах в покрития вход. В долната част на стълбището, вперили погледи в мен, стояха орлетата на Гавестън.
— В църквата ли бяхте? — попитах аз обвинително.
Из големия двор сновяха монаси, по калдъръма трополеше каруца, натоварена с тор от конюшните. Виждаха се множество ръчни колички, натоварени със зеленчуци. Един послушник пъхаше папрат в мангалите и тихичко си тананикаше някакъв химн. Всичко изглеждаше наред, но аз още не можех да дойда на себе си. Ужасите, които бях оставила в тясната камбанария, рязко контрастираха с потъналия в ежедневните си дейности манастир и четиримата младежи, които се взираха в мен с любопитство.
— Какво има, мистрес? — излезе напред русокосият и червендалест Рослин, който беше увил плаща си около якото си тяло.
Плащовете на останалите аквили бяха отметнати назад. Всичките носеха кожени нагръдници и бяха в пълно бойно снаряжение.
— Дойдохме да видим къде е загинал Ланъркост — изкачи се Рослин по стъпалата, подрънквайки с шпорите си. — Но защо питате? Какво се е случило? И за да ви отговоря на въпроса — не, не сме влизали в църквата — той посочи към Мидълтън. — Николас обаче каза, че е чул камбаната да бие.
Вгледах се в другаря на Рослин. Видът му беше доста необичаен — главата му беше обръсната, жакетът му беше целият окичен с религиозни сувенири и амулети, а на портупея му висеше молитвена броеница.
— Всичко е наред — отвърнах аз и се облегнах на каменната рамка на църковната врата, а гротескната фигура с маймунско лице, щръкнали уши, изпъкнали очи и изплезен език, която беше изобразена на нея, се взря свирепо в мен. — Елате с мен — прошепнах аз и поведох аквилите към църквата.
И така, аквилите ме последваха в нефа сред звън на шпори, проскърцване на кожа и шум от измъкване на оръжия от ножниците им, тъй като двама от тях извадиха мечовете и камите си. Аз приседнах в основата на една колона. Някъде из църквата се отвори врата и по пода затропаха сандали. Клисарят и помощникът му бяха дошли да подрежат фитилите на свещите в олтара. Махнах на войниците да се приближат към мен. Въпреки предпазливостта си и страховития си вид, те ме послушаха и приклекнаха. Явно Гавестън им беше казал, че кралят ми е поверил Тайния си печат и ми е наредил да разследвам смъртта на другаря им.
Настаних се по-удобно. Нефът на църквата не беше най-подходящото място за обсъждане на подобни въпроси, но ситуацията го оправдаваше — редът и хармонията в кралския двор бяха грубо погазени. Кралят и фаворитът му се бяха превърнали в бегълци, сменящи убежище след убежище. Колелото на Съдбата се беше завъртяло отново. Аквилите също усещаха промяната и си даваха сметка, че славните им дни са отминали. Войските на графовете преследваха и тях, а сега един от другарите им беше убит при загадъчни обстоятелства. Орлетата искаха да разберат какво се е случило, но в същото време бяха много уплашени.
— Как загина Ланъркост? — изрази мислите на всички Рослин, но гласът му прозвуча по-силно, отколкото беше възнамерявал, и отекна из подобната на пещера църква.
— Не знам — отвърнах уморено. — Да не дава Господ, но е възможно и сам да е отнел живота си.
Думите ми бяха посрещнати с поклащане на глави и шумни възражения.
— А може и да е бил убит — добавих.
Аквилите замълчаха.
— Ако е бил убит — продължих, — трябва да разберем защо, как и от кого. Дали някой му е определил среща в камбанарията? Ако е така — с какво го е примамил? С кого се е срещнал Ланъркост? Нападателят сам ли е бил, или са били повече? Въпреки че — свих рамене аз — камбанарията е твърде тясна, за да побере повече от един убиец. И така, господа, ето въпросите, на които трябва да си отговорим: защо, как и кой?