Тази вечер аз и Дънивед останахме с Изабела до късно. Тя настоя на кораба да бъде отслужена вечерня. След това двамата с доминиканеца се опитахме да я въвлечем в разговор, но господарката ми само поклати глава и ни направи знак да замълчим.
— Не сега — прошепна тя. — Матилда, братко Стивън — сега трябва да застанем неподвижно, да мълчим и да наблюдаваме.
Нямахме избор. „Крилатият дракон“ се беше превърнал в лечебница, но едновременно с това беше готов за битка. Капитанът беше твърдо решен да изведе кралицата от пълните с врагове води и да я закара до някое сигурно пристанище. След една нощ благополучно плаване той се срещна с Изабела и й съобщи, че до залез-слънце ще стигнем до пристанището на Уитби край бреговете на Йоркшир.
— Уитби е обикновено рибарско селце, но на скалите над него се намира един доста голям женски манастир — той се усмихна. — Сигурен съм, че игуменката ще ви приеме с радост и ще ви осигури отлични условия за пребиваване.
Късно следобед „Крилатият дракон“ действително влезе в заливчето на Уитби и господарката ми моментално настоя да бъде свалена от кораба. И така, лодките ни откараха на брега. Един вестоносец веднага потегли към величествените постройки на „Света Хилда“, които бяхме зърнали още от морето, за да съобщи на игуменката, че пристигаме. Не след дълго група монахини в тъмносиви одежди и няколко слуги от манастира дойдоха да посрещнат кралицата на пристанището и да я отведат в покоите, които й бяха приготвили набързо. До онзи момент аз не бях мислила за нищо друго освен за опасността, която бяхме избегнали на косъм, и едва тогава осъзнах, че съм уморена и че сигурно изглеждам ужасно мърлява и раздърпана.
През следващите три дни се отдадохме на пълна почивка. Стаите, в които ни настани игуменката, бяха просторни и удобни и ни осигуриха невероятно спокойствие на фона на кошмарното бягство от Тайнмаут и бурята, която се завихряше около трона на Англия. Дните минаваха. От манастира потеглиха множество вестоносци, яхнали най-бързите коне от конюшнята на игуменката. Освен това изпратихме куриери до капитана на „Крилатият дракон“, който сви три пъти платната на кораба си в чест на Светата Троица и отплава от Уитби. След няколко дни се върна и веднага отиде да докладва на кралицата.
Аз определено се радвах, че съм далеч от Тайнмаут. Манастирът „Света Хилда“ се оказа чудесно място за почивка, сред чиито красоти Изабела спокойно можеше да си отдъхне. Облицованите ни с дъбова ламперия стаи бяха богато обзаведени, градините бяха изпълнени със зеленина, а вътрешните дворове осигуряваха чудесна сянка през слънчевите дни, които се заредиха един след друг. През повечето време аз стоях в лечебницата и помагах в грижите за ранените или пък пълнех гърненцата и бурканчетата си с разни лекове. Дьо Монтегю помоли кралицата за разрешение и замина по някакви свои дела; същото сториха и аквилите, които наеха коне и препуснаха по дирите на господаря си. През манастира непрекъснато минаваха пътници, които донасяха какви ли не слухове, но Изабела така и не издаде намеренията си. Господарката ми определено владееше изкуството на дворцовите интриги. Като дете тя беше понасяла невероятни гаври от страна на тримата си братя и се беше научила на търпение. Разбира се, това беше само временно — под усмивката и любезното си държание тя кроеше коварни планове. За съжаление, не ги споделяше с мен. И така, аз се ограничавах до грижите за здравето й. Един ден кралицата ми позволи да я прегледам и за мен беше огромно облекчение да открия, че въпреки изпитанията, през които бяха преминали, тя и детето в утробата й бяха добре. Външно Изабела приличаше на крехко цвете, но всъщност беше изключително устойчива. Тялото и духът й бяха в отлична форма. Е, коремът й вече доста беше наедрял, съпътстваха я и обичайните за бременните болежки, но такива дребни проблеми не можеха да стреснат господарката ми. През повечето време кралицата си стоеше в стаята и диктуваше писма на писарите си или пък се съвещаваше с Дънивед. Когато излизаше, отиваше да се срещне с игуменката и послушничките й или пък се появяваше в трапезарията на манастира и започваше да играе ролята на добра господарка. С всичко това Изабела целеше да се предпази, но не само — стената, която издигаше пред себе си, служеше и като прикритие за коварните й планове.