Ужасяващата причина за подаването на лъжливия сигнал за тревога се разкри на следващата сутрин. Аз, Дьо Монтегю и Дънивед стояхме в градината на параклиса, когато някакъв слуга дотича и ни съобщи, че Джон Рослин, дано Бог се смили над душата му, е бил намерен мъртъв под Куийнс Тауър. После ни поведе през двора към главната кула на замъка. Тялото на орлето лежеше в гротескна поза върху чакъла, а главата му беше станала на пихтия. Ризата, тесните му панталони и ботушите му бяха покрити с мръсотия. Камата му беше извадена от ножницата и стърчеше от лявата страна на гърдите му. Кастеланът и Ап Ител ми направиха път. Аз обърнах трупа по гръб и се вгледах в кървавата маска, в която се беше превърнало лицето на Рослин. После опипах врата и ръцете му.
— Мъртъв е от доста време — заявих.
— Сигурно е паднал от прозореца на стаята си — промърмори кастеланът, сочейки ми към един от прозорците на кулата.
— Хората ми вече се опитват да разбият вратата — добави Ап Ител.
И така, Дънивед помоли Дьо Монтегю да се погрижи за трупа и тръгна с мен към стаята на Рослин. Щом стигнахме дотам, видяхме, че неколцина войници блъскат по вратата с някакъв импровизиран таран. Накрая тя поддаде и падна в стаята. За да влезем вътре, двамата с доминиканеца трябваше да минем по нея. Капаците на големия прозорец бяха широко отворени. Неприветливото и разхвърляно помещение съвсем точно отразяваше мрачното настроение, което беше обхванало Рослин напоследък. Масата беше отрупана с мръсни съдове, а върху разхвърляните и напоени с пот чаршафи на леглото бяха разпилени множество парчета пергамент. На пода лежеше някакъв плащ. Върху стола до леглото беше поставен един ключ, една броеница, една брошка и две кожени гривни.
— Ще събера всичко — прошепва Дънивед, вдигна едно плетено кошче от пода и се приближи до леглото.
Огледах мръсната мазилка, нишата с нужника и тесните бойници в стените. После отидох до прозореца и се взрях в петното засъхваща кръв върху каменния перваз. Проследих дирята и тя ме отведе до плаща, захвърлен в средата на стаята. Около мен беше настанало гробно мълчание. Чувах единствено мърморенето на Дънивед, който пълнеше кошчето, и тежкото дишане на войниците, които бяха разбили вратата. Потръпнах. После към нас се присъединиха кастеланът и Ап Ител. Двамата погледнаха към доминиканеца и повдигнаха вежди, чудейки се какво ли си шепне. Ангелът на смъртта несъмнено беше посетил тази стая и беше отнел живота на Рослин. Но кой го беше намушкал и хвърлил през прозореца? Как го беше сторил? И защо? Ап Ител излезе на стълбищната площадка и се обърна към един от другарите си на уелски. Кастеланът огледа вратата и разбитата ключалка. Нямаше смисъл да го питам дали стаята разполага с таен вход, нито пък дали някой може да се изкачи по отвесната стена отвън.
— Сякаш животът му е бил отнет от някаква зла сила — каза кастеланът, а после се приближи до леглото и се стовари в края му.
По лицето му беше изписано безкрайно отчаяние. Уорд беше опитен боец и много добре знаеше кога всякакви по-нататъшни усилия са безполезни.
— Силата ни беше подкопана отвътре — промърмори той. — Гавестън… милорд Гавестън сигурно ще поиска да научи какво е станало тук. Какво да му кажа?
— Камбаните… — обадих се аз. — Убиецът ги е ударил, за да отвлече вниманието ни. Но нали пред вратата на Рослин е имало охрана?
— Горонуй Ап Рийс — напевно ми отвърна Ап Ител, нахълтвайки обратно в стаята, — един от най-добрите ми стрелци. Той пазеше орлето тази нощ. Призна си, че по някое време е задрямал, но сигналът за тревога го събудил. Рослин се приближил до вратата и открехнал прозорчето й. Ап Рийс не знаел какво да стори, но после някой се провикнал от дъното на стълбището и му съобщил, че всички трябвало да се явят на стените, понеже в замъка пристигала кралска армия. Ап Рийс, разбира се, тръгнал. Рослин закрещял нещо след него, но моят човек решил, че орлето може да го последва, ако иска, и излязъл от кулата.
— Или иначе казано, оставил я е без охрана — заявих аз. — Убиецът сигурно е ударил камбаните, запалил е огньовете и е дошъл тук. После е убедил орлето да му отвори вратата, намушкал го е, завлякъл е тялото му до прозореца и го е хвърлил долу — направих пауза. — Нападателят е действал бързо като котка, нахвърляща се върху мишка, докато Рослин най-вероятно е бил пиян.