— Добре, Алю. Надявам се да си казал всичко, което знаеш. За твое собствено добро!
На отиване в канцеларията съдията Ди каза на два мата си помощници:
— Думите на Алю ми звучат доста правдоподобно. Но някой съзнателно е сторил всичко възможно, за да го превърне в изкупителна жертва. В ареста ще е по сигурно за него, затова нека си стои засега там. Сержант Хун, съобщи на началника на стражата, че съдебното заседание се отлага за утре. А сега трябва да се преоблека, защото обещах на моите съпруги да споделя с тях обедния ориз в този празничен ден. След това, Хун, ще отидем тримата заедно с началника в изоставения храм, за да огледаме сцената на това двойно убийство. А от теб, Ма Жун, искам да походиш следобед из северозападния квартал на града, свърталището на татари, уйгури и всякакви други варвари. След като убиецът е използвал татарска брадвичка, може да е бил именно татарин или приел чуждоземската вира китаец. Трябва да си свикнал с такава брадвичка с крива дръжка, за да извършиш с нея подобно убийство. Та отбий се в евтините гостилници, където ходи простолюдието, и деликатно се постарай да научиш нещо за случая.
— Ще направя и нещо повече, господарю — каза помощникът с блеснали очи, — ще поговоря с Тълби.
Сержант Хун изгледа многозначително съдията, но тактично се въздържа от коментар. Тълби беше уйгурска проститутка, която бе завъртяла главата на Ма Жун преди половин година. Връзката им продължи кратко, понеже той бързо се насити на пищните й прелести, а тя пък демонстрира непреодолимо влече ние към чай с лой и също толкова непреодолимо отвращение към миенето и къпането. А когато откри, че избраницата му поддържа отдавнашна връзка с друг любовник, монголски пастир на камили, когото бе дарила с две момченца на по четири и седем години, Ма Жун елегантно се оттегли от ложето и. Използва голяма част от спестяванията си, за да я. откупи от вертепа, и направи от нея собственичка на уличен казан за чорба. Камиларят се ожени за Тълби, двамата поканиха Ма Жун за кум и сватбеното тържество бе ознаменувано чак до зори с печено агне и силна монголска ракия, докарала на Ма Жун най Силния махмурлук през живота му. След като раз мисли, съдията каза предпазливо:
— Обикновено тези хора са много сдържани и потайни, щом се отнася до собствената им раса. От друга страна обаче, ти си бил доста близък с дамата и току-виж ти се доверила. Може би си струва да опиташ. Обади ми се веднага щом се върнеш.
Сержант Хун и Ма Жун изядоха заедно обедния ориз в караулното помещение. Снажният помощник прати един стражник да му донесе голяма кана вино от най-близката кръчма.
— Знам я аз оная скоросмъртница, с която ще ме напои моята изгора — каза той кисело, докато надигаше чашата. — Затова по-добре предварително да се погрижа за стомаха си. А сега ще отида да се преоблека в нещо по-вехто, та да не бия на очи в оная махала. Желая ви успех при огледа на храма.
След като Ма Жун излезе, сержант Хун допи чая си и се запъти към съседното крило на сградата, където бе домът на съдията. Старият домоуправител го уведоми, че след обида господарят се оттеглил в задната градина заедно с трите си съпруги. Сержантът кимна и тръгна натам. Той бе единственият мъж от персонала на съдилището, на когото бе разрешено да влиза в женското отделение на дома, и тази привилегия го изпълваше с голяма гордост.
В градината цареше приятна хладина, тъй като предишният магистрат се бе погрижил специално за местоположението и поддръжката й, а в това отношение очевидно бе тънък познавач. Високи дъбови и акациеви дървета простираха клони над лъкатушните алеи, покрити с гладки черни плочки в причудлива форма. При всяка извивка на пътечката долиташе приятният ромон на ручейчето, покрай което нагъсто бяха нацъфтели храсти с майсторски съчетани цветове.
След последния завой сержант Хун излезе на малка полянка, обградена с обрасли в речен мъх камъни. Втората и третата съпруга седяха на груба каменна пейка под високите шумолящи бамбукови клони и гледаха към езерцето с лотосите в дъното на градината. Почти непосредствено зад него се извисяваше външната стена, умело прикрита с редица борови дървета. В средата на езерцето имаше малка беседка, чийто заострен покрив с изящно завити стрехи се крепеше на шест тънки колони, боядисани в червено. Съдията Ди и първата съпруга седяха вътре, облакътени на една маса до парапета.
— Съдията се кани да напише нещо — съобщи на Хун втората съпруга. — Решихме да останем тук, за да не го безпокоим.
Тя имаше приятно миловидно лице. Косата и беше събрана в семпъл кок на тила, а над бялата рокля носеше жакет от виолетова коприна. Нейно задължение беше да надзирава воденето на домакинство то. Третата съпруга, крехка и стройна в синята копринена рокля с дълги ръкави, престегната под гърдите с червен пояс, имаше сложна висока прическа, открояваща изящните черти на лицето и. Нейна слабост бяха рисуването и калиграфията, но се интересуваше също и от спортовете на открито, най-вече от езда. Тя отговаряше за възпитанието на децата от трите съпруги на Ди. Сержант Хун кимна на дамите и се спусна по каменните стълби към езерцето. Тръгна по сводестия мраморен мост над езерото. Беседката бе построена върху най-високата част на моста. Съдията, с четчица за писане в ръка, се взираше замислено в червен лист хартия. Първата съпруга енергично стържеше блокче туш върху страничната масичка. Тя имаше овално лице с правилни черти, кокът й бе оформен от три плътни кичура, прихванати с тясна златна панделка. Везаната копринена рокля в синьо и бяло подчертаваше чудесна та и фигура, започнала леко да натежава, откак бе навършила трийсет и девет години. Беше се омъжи ла за съдията, когато бе на деветнайсет, а самият той — на двайсет години. Като най-голямата дъщеря на висш сановник, сърдечен приятел на бащата на Ди, тя бе получила отлично класическо образование, притежаваше силен характер и водеше с твърда ръка цялото домакинство.