— Казват, че навремето стените били украсени с огромни пъстроцветни изображения, ваше превъзходителство — заговори току до него началникът на стражата. — Голи богове и богини, а също…
— Нямам навик да надавам ухо за слухове — прекъсна го рязко съдията. Но като видя как замръзна усмивката върху лицето на грубоватия мъж, го запита по-дружелюбно: — Откъде, мислиш, е тази пепел по пода зад колоните?
— Зимно време скитниците си палят огън. Идват да нощуват под покрив, особено през студените месеци, тъй като дебелите стени ги предпазват от дъжд и сняг.
— Но тази купчина пепел в средата изглежда съвсем неотдавнашна — отбеляза съдията.
Пепелта бе струпана в малка хлътнатина, специално издълбана в една от каменните плочи, около която бе изваян венец от лотосови цветчета. Плочата се намираше в самия център на пода, а осемте плочи около нея бяха белязани с някакви чуждоземски знаци. В този миг капаците на високия прозорец в дъното паднаха с трясък. От таванските греди се стрелнаха два малки тъмни силуета. Единият прелетя съвсем близо до главата на съдията със зловещ пронизителен писък. След миг прилепите се насочиха към здрачния купол над централния вход. Сержант Хун бе при клекнал пред олтарната маса и изучаваше пода. Из прави се мъчително и заяви:
— Сега вече, когато се вижда по-добре, господарю, ясно личи, че тук се е била събрала истинска локва кръв. Но дебелият слой прах и мръсотия са я попили. Има и множество доста объркани отпечатъци, тъй че е трудничко да се направят точни изводи.
Съдията Ди се приближи до него и също се вгледа в пода.
— Пресвети небеса, какво ли е ставало тук? Началник, прати стражници насам! — Когато мъжете се наредиха пред него в полукръг, той продължи: — Имам сведения, че преди или след убийството в храма или около него е бил заровен дървен сандък. Нека да започнем търсенето оттук. Ние със сержант Хун и трима стражници поемаме лявото крило, а ти, началник, заедно с останалите — дясното. Вероятно става дума за доста голям сандък, затова търсете тайни шкафове, подови плочки, които скоро са били размествани, замаскирани входове и други подобни неща. На работа!
Двама стражници отвориха вратата до нишата с ритуалните оръжия, в която освен дългите алебарди, върнати отново на мястото им, се намери и една татарска брадвичка с двойно острие, същата като онази, с която бе извършено убийството. Влязоха в тесен коридор, дълъг към осем метра, с по четири врати от всяка страна. Зад тях имаше тесни продълговати стаички, осветени единствено от скосени прозорци. Облепени те с хартия решетки бяха доста изпочупени.
— Явно това са били килиите на монасите — отбеляза съдията. — Предполагам, че в дясното крило има още осем стаички, тъй като архитектурният план на храма е съвършено симетричен. Стражник, ела насам! — той посочи към пода: — Опитай се да разместиш тези няколко плочки. Май не прилягат плътно една към друга. Другите двама да огледат в отсрещните килии.
Стражникът провря острието на ножа си в процепа между плочките. Извади с лекота три от тях.
— Я да видим какво е било закопано тук?
Мъжът продължи да дълбае в рохкавата пръст, но отдолу се показаха само масивните камъни на храмовата основа.
— На вярна следа сме, господарю! — възкликна развълнувано Хун. — Някой се е опитвал да зарови тук нещо обемисто, но се е отказал, щом е видял, че не може да изкопае достатъчно дълбока яма.
— Точно така, Хун. В такъв случай няма защо да. търсим в другите килии. Убиецът трябва да е тръгнал после към кулата, за да търси там скривалище. Той…
— Заповядайте да огледате и тук, ваше превъзходителство — повика го един стражник отвън. — Разрових ме половината под на отсрещната килия.
Те веднага го последваха. Шест от плочките в средата на пода бяха извадени и грижливо наредени в ъгъла. Съдията Ди прокара пръст по най-горната. Беше покрита с тънък слой прах.
— Да проверим сега и в съседните килии.
Установиха, че навсякъде някой бе размествал каменната настилка. В някои килии плочките бяха старателно наредени обратно, в други — небрежно на хвърляни в ъгъла.
— А сега към кулата! — нареди съдията.
Той излезе през сводестия вход в края на коридора и се озова в доста обширно осмоъгълно помещение, представляващо приземният етаж на Западната кула. Тук по пода не личаха никакви следи от разместване.
— Напълно обяснимо — промърмори Ди. — Плочките са редени върху цимент и ще е нужна кирка, за да се разкъртят. Да огледаме обаче стените.