Тук-там прогнилите дъски на дървената ламперия над тухлите бяха изкъртени и отдолу се разкриваше кухина, широка около три сантиметра.
— Не разбирам защо… — понечи да запита недоумяващият Хун.
— За мен пък е съвсем ясно — прекъсна го рязко съдията. — Момчета, огледайте внимателно стълбището и двата горни етажа! Хайде, сержант, ще се качим горе да подишаме чист въздух.
Тръгнаха по скърцащите стъпала, като внимателно прекрачваха зеещите на места дупки. Около върха на кулата се виеше тесен балкон, сгушен под надвисналите стрехи на заострения покрив. Съдията Ди се изправи до ниския парапет. Скръсти ръце в широките си ръкави и се загледа в необятната дървесна зелени на отдолу. След малко се извърна към своя помощник и заяви усмихнат:
— Извини ме, че одеве ти се сопнах толкова грубо, Хун. Това наистина е твърде досадно разследване. Попаднахме на първата явна следа, но тя май няма никаква връзка с въпросното убийство. Някой преди нас е претърсил много старателно храма. Но не с цел да укрие трупа и отсечената глава, при това не и вчера, а преди известно време. Като че ли са търсили нещо по-дребно, около двайсетина сантиметра дълго.
Сержант Хун кимна замислено и попита:
— Откъде съдите за големината на предмета, господарю?
— Когато неизвестният засега извършител е откъртил плочките от пода на първата килия и е открил, че пръстта отдолу е не повече от десетина сантиметра в дълбочина, е продължил да търси във всяка следваща стая с надеждата да открие там нещо заровено. После е отпрал и няколко дъски от ламперията, а зад тях до тухлената стена разстоянието е съвсем тясно, както сам се убеди току-що — той се замисли за миг и продължи: — Предполагам, че са тършували двама, независимо един от друг. Единият е бил доста опитен в подобни издирвания и се е постарал да намести обратно изровените плочки. Другият се е отнесъл по небрежно, просто ги е нахвърлял в ъгъла и грубо е откъртил дървената ламперия.
— Казахте, че това търсене на някакъв малък предмет няма връзка с нашия случай, ала знаем със сигурност, че Сенсан често е идвал в храма. Нищо чудно да съществува някаква връзка между убийството му и тършуването, дори и да е станало по-отдавна.
— Тук си прав, Хун. Трябва сериозно да обмислим тази възможност. Не е изключено Сенсан и вторият мъж да са били убити, понеже са открили онова, което и други са търсили — той отново се замисли, поглаждайки дългата си брада. — А що се отнася до липсващия труп и втората глава, едва ли можем да се надяваме, че ще ги намерим вътре. Сигурно си обърнал внимание, че няма и капка кръв, нито дори опит да бъде измита кървава следа — съдията Ди посочи короните на дърветата долу. — Явно човешките останки са някъде там из пущинака. Доста трудно ще е да ги открием в тази огромна градина около храма. Май ще е най-добре да слизаме.
Тримата стражници, които бяха изследвали двата долни етажа, докладваха, че не са открили никакви следи от претърсване. Стените не били облицовани, никъде не личало тухлите да са размествани. Началникът на стражата ги очакваше в централната зала и уморено бършеше прашното си запотено лице с кър па. Подчинените му се бяха насъбрали около него и разговаряха шепнешком.
— Някой е тършувал по подовете и лампериите, ваше превъзходителство — докладва унило той. — Но не открихме следа от сандък.
— Явно е заровен някъде из градината, началник. Впрочем накъде води тази тясна врата до олтара? Не видях изход във външната стена, докато оглеждах сградата от върха на западната кула.
— Към продълговато тясно помещение зад централната зала, ваше превъзходителство. Първоначално там е имало изход,но е бил зазидан отдавна.
— Добре. Изведи хората си в градината. Нека търсят пресни следи от разровена пръст. В това време, сержант, ние с теб ще посетим скита.
Докато прекосяваха предния двор, съдията подхвана:
— Хун, нашият убиец явно е имал съучастник. Едва ли е по силите на сам мъж да извлече трупа на Сенсан навън, да нацапа с кръвта му дрехата на Алю, сетне да зарови тялото му и главата на втория мъж някъде из гъсталака наоколо. Двама убийци и никакъв явен мотив… това никак не ми харесва.
Те минаха през трикрилата врата и поеха по пътечката край външната стена. Съдията продължи:
— Във времена на политически брожения будистки те монаси обикновено заравят златни статуи или други култови ценности, за да ги спасят от грабеж. Ако в този изоставен храм е било заровено съкровище, щяхме да имаме налице силен мотив. Единственият проблем е, че никога не съм чувал нещо подобно във връзка с нашия град.