— А не е ли възможно някой да е попаднал на сведения в стар, забравен ръкопис, господарю?
— Да, в това има известна логика, Хун. А може би същият този човек е наел двама-трима негодници да му помогнат в тайното издирване на закопано съкровище. Ако Сенсан и втората жертва са били сред тях и са се опитали да си присвоят цялата плячка, ето ти причина да ги убият. Такава версия обяснява връзката между търсенето и двойното убийство.
Пътечката навлезе в малката горичка между храма и скита. Съдията спря и се обърна назад.
— Оттук добре се вижда целият храм. Склонът за почва много стръмно надолу веднага зад стената и пътеката прави остри завои. Трябва да научим нещо повече за историята на храма, Хун. Щом се върнем в съдилището, заеми се да прегледаш старите папки в архива. Опитай да разбереш кога точно властите са разгонили монасите и служителите, кой е бил игумен и къде се е преместил впоследствие, а също дали някога се е говорело за заровено съкровище.
След кратък преход през горичката зърнаха красиво боядисаната стена на скита — малък едноетажен храм, построен в класически китайски стил. Украсеният с лакирани зелени плочки покрив беше изящно извит и завършваше с повдигнати стрехи във формата на драконови опашки. Дочу се далечно крякане на гъски — единственият звук освен монотонното цвъртене на цикадите. Сержант Хун потропа с излъсканото медно чукало на лакираната в червено порта. Едва след като повтори няколко пъти, зад железните решетки на малкото прозорче се показа лицето на момиче. То огледа изпитателно двамата посетители с големите си живи очи и попита рязко:
— Какво желаете?
— Ние сме от съдилището — представи се сержантът. — Отворете!
Девойката ги въведе в малък каменен двор. Явно бе прислужничка, тъй като носеше простичък тъмносин жакет и широки панталони от същата материя. Съди ята Ди забеляза, че лицето и е с обикновени, но доста приятни черти, а на пълните и бузи имаше трапчинки. Сивите плочи в двора бяха безупречно чисти и напръскани с вода, за да държат хладина. Отляво се виждаше малка постройка от червени тухли, отдясно — по-обширна, с веранда пред нея. Страничните стени на храма бяха прясно варосани, а колоните, подпиращи извитите стрехи — боядисани в червено. Край кладенеца в ъгъла една над друга имаше две сковани полици: на едната бяха подредени саксии и цветя, а на другата — порцеланови вази с изкусно съчетани букети. Съдията различи познатия стил на подреждане, който бяха усвоили собствените му съпруги, и предположи, че това е кът, стъкмен от самата игуменка. Из въздуха се носеше нежното ухание на орхидеи. Съдията усети облекчение след тягостната гледка на запуснатия храм.
— Е — подкани го нетърпеливо девойката, — с какво мога да ви помогна, господа?
— Отнеси визитната ми картичка на игуменката — отвърна съдията Ди, тършувайки из ръкава си.
— Тя спи — намръщи се момичето. — Тази вечер трябва да слиза до града, за да присъства на тържество в резиденцията на окръжния съдия. Ако обаче много настоявате, ще…
— О, не — възпря я съдията, — дошъл съм само да разпитам дали не сте чули или видели нещо подозрително снощи. Някакви скитници са вдигали към полунощ врява в изоставения храм.
— Полунощ ли? — засмя се тя. Махна с ръка към постройките и заяви: — Всичко това лежи на моите ръце. Поддържам го съвсем сама. Може да не е голям храм, но по олтара има сума дреболии, които редовно трябва да чистя от прах. Мислите ли, че изобщо ми остават сили да седя до късно след толкова бъхтане?
— Сигурно и пазарувате сама? — полюбопитства съдията. — Ако се налага всекидневно да слизате и да изкачвате тези стъпала…
— Ходя на пазар само веднъж седмично, за соя, сол и извара. Не идем месо или риба, за голямо съжаление.
— Но аз чувам крякане на гъски.
Изражението и изведнъж омекна.
— Аз ги отглеждам. Игуменката ми разреши, заради яйцата. А малките гъсета са толкова сладки… — тя се сепна и след миг продължи, вече по-сопнато: — С какво друго мога да ви бъда полезна?
— Засега с нищо. Хайде, Хун, да видим докъде са стигнали в храма.
— Ама че дръзко и невъзпитано момиче! — възмути се сержантът, когато отново поеха през горичката.
Съдията сви рамене.
— Все пак добре, че е тъй привързана към гъските си. Е, радвам се, че поне огледах малкия храм. Изисканата атмосфера на този скит потвърждава още веднъж високото мнение, което съпругите ми имат за игуменката.
Началникът и двама стражници седяха на стъпала та пред централния храмов вход, запотени и раздърпани. Щом зърнаха съдията Ди, веднага скочиха.
— Нищо не открихме, ваше превъзходителство. Готов съм да се закълна, че много отдавна жив човек не е влизал в този прокълнат пущинак. Няма и помен нито от пътека, нито от разкопки. Останалите ми хора ще опитат да се промъкнат навътре, като заобиколят външната стена.