Съдията Ди седна на един голям камък в сянката на зида и започна енергично да си вее.
— Вие споменахте, господарю, че убиецът трябва да е имал съучастник — подхвана след малко старият му помощник. — А кима двамата не са могли да стъкмят някаква носилка и да смъкнат с нея трупа надолу по хълма?
— Възможно, но не много вероятно. Така е съществувал риск да се сблъскат с други разбойници, а тая порода хора са опасно любопитни. Убеден съм, че онова, което търсим, е в градината.
Откъм нея обаче в момента се завръщаха уморени стражници и клатеха разочаровано глава. Съдията се надигна.
— Става късно. По-добре да се връщаме в съдилището. Запечатай входа на храма, началник! Двама стражници да останат на пост, през нощта нека ги сменят.
ГЛАВА VII
Ма Жун се среща последователно с две жени; новото и страшното го карат отново да хареса познатото
Ма Жун бе обул широки панталони и изкърпена куртка, почти изгубила някогашния си сия цвят, а косата си беше прибрал небрежно с червена кърпа. В това окаяно облекло нямаше да привлича излишно вниманието в северозападния край на града — квартал, обитаван от татари, индуси, уйгури и други чужденци варвари.
Пътят му отне доста време, но поне нямаше блъсканица, тъй като повечето дюкяни бяха затворени за следобедна почивка и рядко се мяркаха хора. След като отмина кулата с барабаните обаче тесните улички изведнъж се оживиха. Явно бедняците бяха изгълтали набързо обедната юфка и сега се завръщаха по работните си места, за да изкарат никой грош за оскъдната вечеря. Едва си пробиваше път сред гъста та тълпа от азиатски кулита и китайски амбулантни търговци, блъскащи се из смърдящите улички, но накрая все пак успя да стигне до ъгъла с казана на Тълби. Зърна я отдалеч, изправена пред иззиданата фурна, да гълчи големия си син, който неумело подклаждаше огъня под огромния железен казан. По малкото дете се бе вкопчило в полите и. Все още беше рано за клиенти. Без да бърза, той пристъпи към нея.
— Ма Жун! — възкликна радостно тя. — Колко се радвам да те видя! Я се виж на какво си заприличал. Да не би началникът ти а те е изхвърлил от работа? Винаги съм казвала, че си твърде кадърен мъж, за да те ползват само като ловец на крадци. Теб трябва…
— Шшт, по-тихо! — спря я той. — Преоблякъл съм се така именно защото съм по служба.
— Пусни ме най-сетне, дяволе проклети! — извика тя на момченцето си и го шляпна, но то продължи да се плете в полите й.
После зарева колкото му глас държи, а голямото. братче изгледа презрително неканения гост и злобно плю в огъня. Ма Жун усети до болка познатия мирис:,, на гранясала лой и забеляза, че носът на старата му изгора не е избърсан. Освен това беше започнала да тлъстее. Мислено отправи благодарност към милостивите небеса, че му бяха спестили всичко това. Порови из ръкава си и извади оттам наниз медни грошове.
— Това… — започна той, но тя вдигна ръка и каза нацупено:
— Как не те е срам, Ма Жун, точно ти да ми предлагаш пари — ала в крайна сметка мушна грошовете в ръкава си и продължи: — Мъжът ми ще се върне късно вечерта, затова можем да си побъбрим насаме, в стаята ми. Ще оставя момчетата да наглеждат каза на и…
— Казах вече, че съм тук по работа — побърза да се измъкне той. — Един вид давам ти парите срещу, сведения. Нека да поседнем на онази пейка там.
— Хайде де, ела! — настоя тя и решително го хвана за ръката. — Ще ти дам нужните сведения и още нещо в добавка. Разбира се, радвам се, че вече не съм в занаята, но… малко разнообразие от време на време е добре дошло. Нали знаеш какво изпитвам към теб, Ма Жун!
Тя хвърли недвусмислен поглед към вратата, но той я натисна да седне на пейката и сам се настани до нея.
— Следващия път, мила. Сега наистина бързам. Трябва да разбера защо вашите хора са се спречкали със Сенсан, оня известен побойник от махалата до Източната врата. Нещо важно е било, щом Сенсан е останал без глава.
— Нашите момчета не се мешат с китайската паплач — каза тя със свирепо изражение. — И без това не им разбират езика — в следващия миг лицето й се проясни и тя запита: — Помниш ли как ме учеше на китайски, Ма Жун?
— Разбира се, че помня — отвърна той и неволно се ухили. — Гледай сега, аз не казвам, че вашите са направили нещо нередно. Просто моят господар иска да предотврати евентуални усложнения. Дето се вика, държи да има ред в къщата. Хайде, момичето ми, опитай се да си спомниш. Не си ли чувала твоите клиенти да споменават за някакво сбиване в изоставения храм отвъд Източната врата?