— Не ми се иска да коментирам твърде мъглявите сведения от тази Тала. Те произтичат от едно измамно учение, подронващо по твърде низък начин най святото у почтения човек. А относно смразяващите прозрения за девойката Нефритова Звезда смятам, че за магьосницата не е било трудно да узнае връзката ти със случая, Ма Жун. Та нали през цялото време, докато си изчаквал да свърши разговора със старица та, мислите ти са били насочени именно към Нефритова Звезда. Както повечето жени с тази странна професия Тала явно притежава способността да чете мислите на околните… до определена степен, разбира се. Голяма част от успеха им като гадателки зави си от тази способност. Дори не ми се иска да умувам откъде са и известни точните дати на раждането и предполагаемата смърт на момичето.
— Тогава да арестуваме тази вещица и да и строшим кокалите, докато не си признае всичко! — избухна Ма Жун.
Съдията Ди взе една бланка от купчината върху писалището и я попълни с червено мастило. След като положи отгоре големия съдебен печат, поклати скептично глава и заяви:
— Мой дълг е наистина да се опитам да я задържа, но се съмнявам дали ще успеем да го сторим. Тя, разбира се, е напълно наясно, че можем да издадем заповед за арест. Нищо чудно в този момент да пресича границата и вече да е на татарска територия. Още повече че и собствените й сънародници от северозападния квартал са настроени срещу нея. Както и да е, вземи това нареждане, Ма Жун, и го връчи на началника на стражата, като му обясниш къде живее Тала.
След като помощникът излезе, сержантът попита съдията:
— Защо е решила все пак да му подхвърли тези сведения, господарю?
— Нямам представа, Хун. Каквато и да е причината обаче, сега вече знаем, че посланието в абаносовата кутия не е просто шега. Въпреки че не можем да сме съвсем сигурни за истинското му значение…
Той замълча за миг, загледан мрачно в кутията, с която междувременно беше започнал да притиска книжата на бюрото си. Шлифованият нефритов орнамент проблясваше на свещта със злокобен блясък. Докато подръпваше замислено мустак, очите му блуждаеха по купчината архивни папки върху писалището, но накрая неизменно се връщаха на абаносовата кутия. Когато Ма Жун се върна, съдията се надигна в креслото си.
— Вземи четчица и лист хартия — нареди му кратко той. — Запиши това, което ще ти издиктувам — и когато помощникът потопи четчицата в туша, съди ята продължи: — „Всеки, който е в състояние да даде някаква информация за истинското име и настоящото местонахождение на жена, наречена Нефритова Звезда, изчезнала през деветия месец от годината на Змията, настоятелно е подканен да го стори незабавно, като се обърне към съдилището. Окръжен съдия Ди.“ Тона е всичко, Ма Жун. Отнеси обявлението в канцеларията и нареди на писарите да го препишат трийсетина пъти и още тази вечер да бъде разлепено из града. Публичната разгласа е най-доброто, което мога да сторя за момента във връзка с тази обезпокоителна загадка.
Той се облегна назад в креслото и лаконично нареди на сержант Хун:
— Разкажи на Ма Жун какво си научил за историята на изоставения храм.
— Храмът „Пурпурни облаци“ е построен преди двеста и осемдесет години от индуски монаси. Пари те за строежа били осигурени от местната емигрантска колония, която по онова време била доста заможна. При размириците по границата се е случвало храмът да пострада повече или по-малко, но никога не е бил затварян за дълго. Преди трийсет години обаче отвъд границата пристигнали трима свещено служители от новата вира, придружени от три монахини. Установили се и привлекли част от хората, които заварили. Останалите напуснали отвратени и били заменени от новопривлечени — както татари, така и китайци. Новата вяра се разпространявала като горски пожар сред варварите заселници, които на тълпи прииждали в храма. По-късно, преди петнайсет години, някои от видните местни граждани внесли жалба в окръжния съд срещу непристойните ритуали, извършвани в храма. Магистратът наредил щателно проучване на случая. В резултат игуменът бил окован и изпратен в столицата, оглашените били разгонени, а всички картини, статуи и други култови предмети били публично изгорени на пазара.