— Похвално деяние! — одобри съдията Ди. — Това е единственият правилен подход към тези крайности.
Сержант Хун отново погледна записките си и продължи:
— Тези строги мерки предизвикали брожения сред татарското население, имало дори опити за въоръжен бунт. За да успокои хората, магистратът разрешил на един китайски свещенослужител и на една татарска монахиня, които публично се покаяли, да изградят скит и там да практикуват стария, одобрен от власти те будистки ритуал. Но броят на поклонниците значително намалял. Няколко години по-късно монахинята напуснала, скоро след нея си заминал и свещеникът. Властите запечатали постройката. Преди две години с изместването на главния път към западните васал ни княжества северно от Ланфан чуждоземските заселници в окръга започнали силно да намаляват. Миналата година магистратът обявил, че възнамерява окончателно да закрие будисткия свят. По същото време обаче внезапно починал известният златар Чан, без да остави наследници. Вдовицата му, ревностна будистка, приела монашеството и помолила да и разрешат да се засели в скита. И наистина, постройката била тържествено осветена за пореден път през есента в годината на Змията, на двайсетия ден от деветия месец. Това е.
— Много интересен разказ, Хун — отбеляза съдията Ди. — Но не хвърля някаква нова светлина върху нашия случай. А аз се надявах да стане дума за старо съкровище, заровено там.
Той въздъхна уморено. За миг в малкия задушен, кабинет се възцари пълна тишина. Сетне Ма Жун бутна шапката си на тила и заяви:
— След като в северозападния квартал не научих нищо ново за убийството, защо тази вечер да не опитам около Източната врата, господарю? Там е пълно с евтини гостилници и кръчми. Сенсан е бил известна фигура сред нехранимайковците, няма на чин да не открия хора, които са го познавали отблизо, и да ги накарам да ми разкажат за него.
— Защо не… — сви рамене съдията. — Не може да няма тукашен главатар на просяците, който да не държи под око всичко, което става в тази прослойка. Опитай се да стигнеш до него.
— Добре, господарю, обаче искам да ви кажа и това, че според мен главата и тялото, които липсват, са заровени някъде край храма. Вярно, че стражниците претърсиха старателно наоколо, но от разбойническите си години знам, че в тъмното една гора изглежда по съвсем различен начин. Напълно е възможно на ярката светлина хората да са пропуснали подробности, които се набиват на очи именно нощем. Затова мисля довечера да намина там. Един вид да се опитам да огледам всичко с очите на убиеца.
Съдията кимна замислено.
— Разумно предложение, Ма Жун, опитай и това. Нали останаха двама стражници на пост, те ще ти помогнат да си проправиш път през гората. Не забравяй да си сложиш гамаши, и то дебели. Разправят, че там гъмжало от отровни змии — съдията се надигна. — Е, време е да се изкъпя набързо и да се преоблека за тържествената вечеря.
Половин час по-късно съдията Ди влезе в просторната гостна пременен в официалната си роба от зелен брокат, извезана със злато, като на главата си бе сложил висока черна шапка. Идваше съвсем на време — първата му съпруга тъкмо въвеждаше от главния вход игуменката. Отзад вървяха другите две съпруги.
Магистратът побърза да ги посрещне. Поклони се пред гостенката и я поздрави с добре дошла в неговия дом. В отговор тя му се поклони трикратно, с ръце кръстосани в дългите ръкави на широката оранжева дреха. Навела скромно очи към пода, благодари с грижливо подбрани думи за любезната покана. Съди ята я оглеждаше с любопитство, тъй като досега бе зървал само случайно високата й фигура, докато прекосяваше двора му на път към женските покои, в които се провеждаха заниманията по подреждане на цветя. Знаеше, че е около четирийсетгодишна, и си помисли, че все още изглежда много добре, макар и с хладна, някак сурова красота. Главата и раменете й бяха загърнати в широка качулка, която обаче оставяше лицето и с правилни черти открито. Правеха впечатление тънкият и, леко чип нос и присвитите волеви устни.
Петимата седнаха на ниски столчета от резбовано сандалово дърво при квадратна масичка в ъгъла. Шесткрилата входна врата с декоративни решетки бе широко отворена, за да влиза вечерна прохлада. От мястото, на което седяха, се откриваше чудесна гледка към предната градина с разноцветните книжни фенери, просветващи между тъмнозелените листа. Докато две прислужнички пълнеха чашите им с ароматен жасминов чай, друга нареждаше на масата купички със захаросани плодове и сушени пъпешови семки. Четирите жени изчакваха почтително съдията да подхване разговор.