Съдията се изправи на крака.
— Така е, наистина. Но сигурно е била замислена на друго място преди пристигането на ковчежника в Ланфан. Затова аз лично бих започнал разследването от Тонкан, съседния окръг отвъд планините. Ковчежникът е пренощувал и там. Вероятно някой е узнал, че той носи цяло съкровище в кожения куфар с пукнатата стена. Тази ценна информация е пристигнала в Ланфан преди самия ковчежник. Извикай старшия писар, Ма Жун.
Сержант Хун ги наблюдаваше с колебливо изражение. Подръпвайки козята си брадичка, каза:
— По същата логика, господарю, крадецът е могъл да узнае тайната на което и да е друго място по пътя от столицата до тук. Или дори преди още ковчежникът да се е отправил на път, в самата столица.
— Не, Хун, съвсем ясно е, че информацията е изтекла в Тонкан. В официалните си показания ковчежникът е заявил, че куфарът със златото се е спукал точно преди той да пристигне там. Вероятно поради прекомерната тежест на товара.
Ма Жун въведе в стаята възрастен мъж с мършав врат. Писарят се поклони и поздрави съдията, след което зачака почтително.
— Събирам сведения за кражбата на златото от ковчежника — съобщи му Ди. — Искам да отидеш в Тонкан, последната му спирка преди Ланфан. Ще се явиш в местния съд и ще се опиташ да откриеш някой, който си спомня пътуването на императорския пратеник. Искам да -узная дали ковчежникът е приемал някакви посетители вечерта, когато е преспал там, дали се е ползвал от услугите на местна компаньонка, дали е получавал съобщения, накратко: всички възможни подробности.
Той измъкна от книжата на писалището една официална бланка и написа няколко препоръчителни реда до своя колега в Тонкан. След като подпечата документа с големия червен печат на съда, го връчи на писаря.
— Тръгвай веднага. Но първо се запознай със съдържанието на тази папка, докато ти приготвят кон. Гледай да се върнеш до вдругиден.
— Разбира се, ваше превъзходителство.
Писарят тъкмо се канеше отново да се поклони, когато Ма Жун запита:
— Знаеш ли къде е началникът на стражата?
— Отиде да арестува един скитник, господине. Снощи в някаква градска кръчма станала разправия и скитникът убил един известен побойник.
— Ясно — каза съдията Ди, — обикновена свада между престъпници, за която няма да е нужна кой знае колко подробна преписка. Можеш спокойно да заминеш. На добър час!
След като старшият писар излезе, Ма Жун заяви кисело:
— Ето с какво бил зает умничкият ни началник. Арестувал страшен разбойник! При това без да е упълномощен. Горкият, ако все така не се грижи за себе си, скоро ще легне болен от претоварване.
— Жалко, че не можахме да задържим на поста стария Фан — обади се сержант Хун. — А каква е тази кутийка, господарю? Досега не съм я виждал на писалището ви.
— Кутийка ли? — сепна се съдията Ди. — О, да, купих я от антикваря на ъгъла, зад храма на Конфуций.
Зърнах я преди половин час, докато правех утринната си разход"а. Това ще бъде малък дар от сърце за първата ми съпруга по случай рождения и ден. Ще и я връча на вечерята — той взе кутията и я подаде на своите събеседници: — Много е подходяща за рожден ден заради този йероглиф на капака. Означава „дълголетие“. Стилът е заимстван от старинен ръкопис — той кимна през рамо и добави: — При това е същият четка на прозореца в кабинета ми.
Съдията подаде кутийката на Ма Жун, който я огледа преценяващо и подхвърли:
— Съвсем подходящ размер за съхраняване на визитни картички — сетне я доближи до очите си: — Жалко само, че на капака има няколко драскотини. Кой ли глупак се е опитал да изчегърта думата „вход“ отстрани на кръглия орнамент? А от другата страна пък се е опитал да напише „отдолу“. Дайте ми я до обед, господарю. След съдебното заседание ще я занеса на един познат майстор, който има дюкянче до Южната врата. Той ще се опита отново да полира одрасканите места по капака.
— Добра идея. Какво пак се загледа?
Сега Ма Жун се взираше във вътрешната страна на капака.
— Тук има някакво залепено листче — измърмори той.
— Сигурно е етикетчето — предположи съдията. — Хайде, откъсни го.
Помощникът повдигна ъгълчето с нокътя на палеца си. После отвърна:
— Не, не е етикетче. Виждам два реда, написани от опаката страна с червен туш. Откъсна се! Сега да го обърнем. Ама че почерк! Нищо не мога да разбера.
Той подаде листчето на съдията, който повдигна рунтавите си вежди и прочете на висок глас:
— „Загивам от глад и жажда. Моля ви, елате да ме измъкнете оттук. Нефритова Звезда. Дванайсети ден от деветия месец в годината на Змията“ — съдията вдигна озадачено очи. — Кому е хрумнало да си прави глупави шегички и да ги лепи върху капака на тази; кутия?