— За мен е голяма чест, ваше превъзходителство. Наистина голяма чест! — изрече бързо Ли. После лицето му помръкна. — За съжаление точно сега къщата ми е в ужасно безредие. Снощи домашният ми помощник не се прибра. Иначе редовно чисти. Ако негово превъзходителство благоволи да дойде някой друг път…
— За мен това няма никакво значение! — прекъсна го с фамилиарен жест съдията и престъпи прага.
Художникът въведе двамата в обширна стая с прихлупен таван, заемаща вътрешната част на дома. Тя бе сумрачна, тъй като се осветяваше само от два широки прозореца, облепени отвътре с копринен та пет. Домакинът примъкна разнебитено кресло с висока облегалка до статива в средата, а на Ма Жун предложи бамбукова табуретка.
Докато Ли приготвяше чая, приведен над малка масичка до стената, погледът на съдията обхождаше небрежно нахвърляните рула хартия и коприна, както и вазите с четки от всякакъв размер. Боята в малките дървени купички беше засъхнала и напукана като пръст, тънък слой прах покриваше и блокчето неразтворен туш. Самият художник явно току-що бе закусил: в края на големия статив бе закрепена пукната купа с оризова каша, а до нея — къс промаслена хартия с малко мариновани зеленчуци.
На стената вляво висяха черно-бели пейзажи. На съдията Ди някои от тях се сториха доста интересни. Ала когато се обърна към платната, окачени на от срещната стена, лицето му се смръщи. На всички картини бяха изобразени будистки божества, при това не ведрите и красиви богове и богини от старата будистка религия, а полуголите демони със страховити лица от по-късната езотерична школа. Ужасяващи многоглави и многоръки фигури с чудовищни лица, изхвръкнали от орбитите очи и широко зейнала паст, гирлянди от отсечени човешки глави… Някои държаха в обятията си своите женски половинки. Картините бяха в ярки цветове, като преобладаваха златното и зеленото. След като Ли сложи на масата две чаши чай, съдията подхвърли:
— Харесват ми вашите пейзажи, господин Ли. Близки са до традиционния стил на древните май стори.
Художникът изглеждаше поласкан от тези думи.
— Самият аз обичам пейзажите, ваше превъзходителство. През пролетта и есента излизам из планини те на север или на изток от града. Мисля, че в област та няма връх, който да не съм изкачил. В моите картини се опитвам да предам същността на природните сцени, които съм наблюдавал.
Съдията Ди кимна одобрително. После се извърна и посочи религиозните изображения.
— Защо е било нужно тънък майстор като вас да пада тъй ниско, че да рисува такива варварски ужасии?
Ли седна на бамбуковата пейка до прозореца. По устните му пробяга тънка усмивка.
— Пейзажите не могат да напълнят купичката ми с ориз, ваше превъзходителство. Но сред татарите и уйгурите в града ни има голямо търсене именно на такива будистки изображения. Както сам знаете, тези хора са привърженици на противната за нас нова вяра, според която чрез сношението между мъжа и жената, аналогично на сливането на Небето със Земята, може да се постигне спасение на душата. Поклонниците се отъждествяват с тези страховити божества и техните женски половинки. Обредите им включват…
Съдията вдигна ръка, за да го възпре.
— Знам всичко за тези разюздани гнусотии, вършени под религиозно прикритие. Те водят до прелюбодейство и най-долни престъпления. Докато служех като магистрат в Ханюан, ми се наложи да разследвам няколко ужасни убийства, извършени в един даоистки манастир, където тайно се практикували подобни обреди. Дали даоистите са ги заимствали от будистите, или обратно, не знам, пък и не ме интересува — той гневно подръпваше брадичката си. Внезапно изгледа остро художника. — Нали не искате да кажете, че тези отвратителни обичаи са разпространени и в нашия окръг?
— О, не, ваше превъзходителство, вече не. Преди десетина години обаче храмът „Пурпурни облаци“, онзи на хълма отвъд Източната врата, беше обсебен от тази секта и мнозина татари, както и други вар вари будисти от другата страна на границата идваха на поклонение. Но в един момент властите се намесиха решително и монасите заедно с монахините трябваше да напуснат. Будистите от града обаче продължават да държат на вярата си. Купуват такива картини и ги окачват в домашните си олтари. Твърдо са убедени, че тези кръвожадни божества ги закри лят от всяко зло и им дават дълъг живот и много синове.