— Глупави суеверия! — гневно каза съдията. — Автентичното учение на Буда съдържа много възвишени идеи. Аз съм правоверен конфуцианец, както, надявам се, и вие, господин Ли, и не се кланям на никакви будистки божества. Всъщност защо да не ви поръчам един пейзаж? Отдавна имам желание да сложа в библиотеката си природна картина от граничния район, която да улавя контраста между планините и широка та открита степ, затова ще ви бъда много благодарен, ако изпълните молбата ми. При това с удоволствие ще ви препоръчам и на мои познати. Разбира се, при условие че престанете да рисувате тези ужасни будистки сцени.
— На драго сърце ще се подчини на заповедта ви, ваше превъзходителство.
— Добре! — съдията Ди измъкна абаносовата кутия от ръкава си. Положи я на масата и запита: — Към вашата колекция ли е принадлежала тази кутия?
Той се взираше напрегнато в лицето на художника, но установи само, че Ли е учуден.
— Не, ваше превъзходителство, никога не съм я виждал. Впрочем на пазара могат да се купят с десетки. Тукашните дърводелци ги майсторят от изхвърлени парчета абаносово дърво, а хората ги купуват, за да държат в тях печатите или визитните си картички. Но досега не бях виждал толкова изящен старинен образец. И да съм я зърнал на някоя витрина, просто не съм я разгледал, защото знам, че не мога да си я позволя.
Съдията Ди върна кутията в ръкава си.
— Брат ви никога ли не купува картини от вас? — попита уж небрежно той.
Лицето на Ли посърна. Той отвърна сковано:
— Брат ми е заможен търговец. Не се интересува от изкуство и презира всички художници.
— Само с домашния помощник ли живеете тук?
— Да, ваше превъзходителство. Мразя да се занимавам с домакинска работа. Ян, така се казва младежът, но бива в това отношение. Студент е по литература, но все още не е успял да положи дипломния си изпит поради липса на средства. Подрежда дома, освен това ми помага с бъркането на боите и тъй нататък. Жалко, че не можете да се срещнете с него — като видя, че съдията вече се надига, той заговори припряно: — Няма ли да пийнете още малко чай, ваше превъзходителство? Не ми се случва често да разговарям с такъв високообразован мъж и…
— Съжалявам, господин Ли, но трябва да се връщам в съда. Благодаря ви за чая. И не забравяйте да ми нарисувате пейзаж от крайграничните райони.
Ли почтително ги придружи до вратата.
— Този разпасан художник е най-долен лъжец, ваше превъзходителство — избухна Ма Жун веднага щом двамата се озоваха на улицата. — Дядката антиквар беше сигурен, че е купил кутията именно от него. А той не е от онези, дето ще сбъркат, когато се отнася до търговия.
— Отначало — заговори съдията — Ли ми се стори свестен момък. По-късно обаче като че ли се раз колебах в първоначалното си впечатление — той замълча за миг. — Трябва наистина да бързам за съда, но ти можеш да разпиташ из околните мага зини какво е мнението за Ли. И за помощника му попитай, за да добием по-пълна представа.
Ма Жун кимна. В тясната уличка се виждаше една едничка фирма на магазин. На нея пишеше с едри йероглифи, че тук се шият фини коприни и воали, прозирни като паяжина, по мярка на клиента. Шивачът разгъваше топ коприна. В задната част на помещението край дълга тясна маса бяха насядали четири възрастни жени и усърдно тропосваха или бродираха. Майсторът поздрави любезно посетителя, но лицето му помръкна, когато чу, че го питат за художника.
— Беден като църковна мишка — каза той с отвращение. — Виждам го понякога, когато минава оттук, но досега не е поръчал и една кърпичка. А помощникът му си е направо нехранимайко. Връща се в късна доба и се събира с какви ли не отрепки. Често обръща с главата надолу този почтен тих квартал, напива се като талпа, крещи и пее с цяло гърло.
— Учените младежи обичат понякога да му отпуснат края — опита се да го успокои Ма Жун.
— Учен бил, дрън-дрън! Ян е просто един обесник. Пък и обича да се труфи. За нещастие наскоро поръча при мен нова роба. Не плати и грош. Добре щях да го наредя аз него, ала…
Той се наведе през тезгяха и огледа улицата в двете посоки.
— Знаете ли, трябва да се пазя… Не ми се иска да цъфне тук с неговите разбойници и да посипят с кофи боклук фината ми коприна.
— Ако Ян е такъв нехранимайко, то защо господин Ли го държи на служба?
— Защото са от един дол дренки. Лика-прилика са, господине. И защо този Ли не се ожени, питам ви аз? Вярно, че е беден, но колкото и да е закъсал един мъж, все ще си намери момиче, по-бедно и от него самия, та да свият приличен дом като всички почтени хора. Кукуват там в оная съборетина и дори не са наели жена да им шета. Само небесата знаят какво се върши там нощем!