Шивачът изгледа Ма Жун въпросително, но тъй като едрият мъж не го попита за повече подробности, наклони глава към него и зашепна:
— Не съм от ония, дето много дрънкат, нали ги знаете? Винаги съм казвал: остави другите на мира, за да те оставят и те на мира. Само едно ще ви река: преди известно време съседът ми видял да се шмугва там някаква жена. Вика, че било към полунощ. И когато споделих с бакалина, той също ми каза, че е виждал Ли да извежда жена от дома си. На зазорява не, представяте ли си! От такива случки страда доброто име на квартала ни, господине. А това засяга пряко и моята търговия.
Ма Жун отбеляза, че светът наистина не върви на добро. След като разбра, че пълното име на студента е Ян Мудъ, той се сбогува с шивача. Прибра се в съда, проклинайки жегата.
ГЛАВА IV
Сержант Хун докладва за безуспешно дирене в архивите; един нехранимайко отрича отправените му пред съда обвинения
Когато Ма Жун влезе в кабинета на съдията Ди, Хун тъкмо помагаше на своя господар да облече тежката официална роба от зелен брокат с извезана със злато широка яка. Намествайки на главата си черната шапка със стърчащи краища пред специално високо огледало, съдията изслуша отчета на Ма Жун за проведения разговор с шивача.
— Не знам какво да мисля за всичко това — замислено каза Ди. — Хун прехвърли папката с безследно изчезналите, но и той не стигна доникъде. Нека сам ти каже какво е открил.
Сержант Хун взе лист с някакви записки от писалището и рече:
— На четвъртия ден от деветия месец са регистри рани двама изчезнали. Първият случай е с един татарски търговец на коне от града, който съобщил, че дъщеря му внезапно се изгубила. Обаче след няколко месеца тя се появила заедно със съпруг от задграничната степ и малко бебе на ръце. При втория случай братът на един железар и ковач на име Мин Ао обявил, че човекът излязъл от къщи на шестия ден от деветия месец и повече не се върнал. За да се уверя докрай, прегледах целия списък от годината на Змията, но никъде не се споменава за девойка на име Нефритова Звезда.
Ударът на големия бронзов гонг над входа на съда долетя до кабинета. Проехтя трикратно, напомняйки, че съдебното заседание трябва да започне всеки момент.
Сержант Хун дръпна завесата, разделяща кабинета на съдията Ди от съдебната зала. Виолетовата тъкан бе извезана със златна нишка, очертаваща огромен единорог, традиционния символ на проницателност та. Съдията се изкачи на подиума зад високата съдийска маса, застлана с червена покривка, която от пред висеше до пода. На масата имаше купчина официални документи и до тях — голям квадратен пакет, обвит с намаслена хартия. Съдията го огледа любопитно, после скръсти ръце в широките си ръкави и вдигна глава към заседателната зала.
В обширното помещение с висок таван беше доста хладно. Виждаха се десетина-петнайсет слушатели, небрежно облегнати на стената отзад. Явно искаха най-вече да се скрият от жегата, а не толкова да изслушат вълнуващ съдебен процес за убийство. Осем стражници се бяха подредили в две редици по чети рима пред подиума, а началникът им стоеше малко встрани, стиснал в ръка солиден кожен камшик. От широкия му кожен колан висяха два чифта белезници. Зад него съдията видя четирима мъже, явно работници, облечени в чисти сини куртки, с доста разтревожени лица. Двама писари седяха до ниска масичка отляво на подиума с готови за писане четчици.
След като сержант Хун и Ма Жун се изправиха зад креслото на съдията Ди, той вдигна чукчето — продълговато парче плътно дърво — и удари с него по съдийската маса.
— Обявявам заседанието на окръжния съд в Ланфан за открито! — съобщи той.
Прочете обвинителния акт и нареди на началника да доведе обвиняемите пред масата.
По даден знак двама стражници отидоха до входа и подкараха към подиума един върлинест мъж. Беше облечен в изпокърпена кафява куртка и широки пан талони. Съдията Ди набързо огледа длъгнестото му, изпечено от слънцето лице, украсено с проскубани мустаци и къса брадичка. Отдавна неподстригвана сплъстена коса висеше на омазнени кичури върху челото му. Стражниците го натиснаха да падне на колене върху каменните плочи пред съдийската маса. Самият началник се изпъчи над коленичилия, поклащайки камшика си напред-назад. Съдията Ди прегледа справката най-отгоре на купчината пред себе си. После вдигна очи и запита строго:
— Ти ли си Алю, трийсет и две годишен, без опре делена професия и местожителство?
— Да — изхленчи обвиняемият. — Но искам да заявя тук и сега, че…
Полицейският началник докосна предупредително рамото на Алю с дръжката на камшика.