— Отговаряй само на въпросите на негово превъзходителство! — изръмжа той.
— Моля ви да изложите обстойно съдебния случай пред обвиняемия, господин началник.
Офицерът се изпъна, прокашля се с достолепен вид и започна:
— Снощи този мъж се отбил за вечерния ориз в кръчмата на Чоу, недалеч от Източната врата, заедно със Сенсан, печално известен побойник в квартала. Изпили четири кани вино и се скарали кой да плати. Намесил се и кръчмарят Чоу, в резултат на което бил постигнат компромис. Алю и Сенсан се съгласили да хвърлят зарове. Тъй като вторият загубил доста, внезапно се нахвърлил върху другаря си и го обвинил в измама. Стигнало се до ръкопашен бой, при което Алю понечил да халоса Сенсан с празна кана по главата. Кръчмарят се обърнал за подкрепа към околните. С общи усилия успели да убедят двамата да напуснат заведението. Чули Сенсан да казва, че ще си уредят сметките в изоставения храм. Имал предвид стария будистки храм „Пурпурни облаци“, ваше превъзходителство, дето е на хълма оттатък Източната врата. От десетина години вече седи празен и всякаква паплач се навърта нощем там.
— Наистина ли в храма са отишли обвиняемият и Сенсан? — запита съдията Ди.
— Наистина, ваше превъзходителство. Стражите на Източната врата заявиха, че двамата излезли около час преди полунощ, като гръмогласно си разменяли обвинения в измамничество. Стражите ги предупредили, че ще залостят вратата през нощта, на което Алю изкрещял, че и бездруго не възнамерява да се връща в града.
Арестантът вдигна очи и понечи да каже нещо. Но началникът леко вдигна камшика си и той побърза да се свие отново с наведена глава.
— Тази сутрин на зазоряване ловецът Мън се яви в съдилището и съобщи, че когато влязъл в централната част на храма, за да си почине, открил един труп, проснат пред олтара. Незабавно се отправих натам с двама стражници. Главата беше отсечена и лежеше до тялото в локва кръв. Идентифицирах жертвата като известния побойник Сенсан. Там за белязах и оръжието на престъплението, а именно тежка брадва с двойно острие, татарска изработка. Наредих да се претърсят околностите на храма и намерих обвиняемия заспал под едно дърво в края на храмовата градина. Куртката му беше опръскана с кръв. Опасявах се, че докато отида да взема заповед за задържането му, той може да избяга, затова го арестувах на място с обвинение в скитничество. Когато разбрах, че последното място, което посетил, преди да напусне града, била кръчмата на Чоу, отидох веднага там и собственикът ми разказа за избухналата свада. Господин Чоу е тук в момента, за да даде показания заедно с двама от редовните си клиенти, които били свидетели на кавгата. Тук е и ловецът Мън.
Съдията Ди кимна. Обърна се към Ма Жун и го полита шепнешком:
— Не е ли твърде необичайно едно сдърпване между побойници да бъде разрешено с брадва?
— Така е, господарю — отвърна помощникът. — По естествен би бия удар с нож или със сопа по главата.
— Нека сега да разгледаме оръжието на престъплението.
Ма Жун разви хартията. Пред очите им се показа брадвичка с двойно острие и извита дръжка, около метър дълга. Острите като бръснач ръбове бяха зацапани със спечена кръв. Бронзовият наконечник беше изваян във формата на зловещо ухилена демонска глава.
— Как се е сдобил убиецът с това чуждоземско оръжие, началник?
— Открил го е на място, ваше превъзходителство. В централната зала на храма няма друго освен олтарна та маса в дъното. Но в една ниша на страничната стена са поставени две алебарди и две брадвички. Когато храмът е бил още действащ, оръжията са били използвани при ритуалните танци. После монасите ги изоставили там. Никой не смее да ги открадне, защото са свещени и могат да донесат нещастие.
— Сенсан имал ли е роднини в града, началник?
— Не, ваше превъзходителство. По-рано живял с брат си на име Лаоу, но неотдавна той се преселил в съседния окръг Тонкан.
Сержант Хун се наведе към съдията и прошепна:
— В протоколите за официалните процедури, предприети от тамошния магистрат, открих, че наскоро той е осъдил Лаоу на шест месеца затвор. Записано е и името на една жена, с която съжителства. Обвинението е кражба на прасе.
— Ясно — каза съдията и се обърна към подсъдимия: — Алю, разкажи пред съда какво точно се случи снощи.
— Нищо, милостиви господарю, абсолютно нищо. Кълна се! Сенсан е най-добрият ми приятел, защо ми е да…
— Скарали сте се сериозно и ти си го цапардосал по главата — прекъсна го рязко съдията Ди. — И това ли отричаш?
— Не беше така, ваше превъзходителство. Та ние с него все се карахме, за да минава времето. Сенсан ме обвини, че го лъжа на зарове, което си беше истина. Всеки път го правя и той все не можеше да разбере как става. Открай време си е така между нас. Повярвайте, милостиви господарю, не съм го убивал. Заклевам се! Никога не съм вдигал ръка на някого, и през ум не ми е минавало…