Тъкмо се канеше да пусне ръката на мъртвеца, когато внезапно застина. Разтвори свития юмрук и разгледа гладката длан, а после пръстите. Накрая пусна китката и отиде в другия край на масата, за да види стъпалата. Вдигна глава и каза на сержант Хун:
— В този кървав вързоп в ъгъла навярно са дрехите на убития. Сложи го тук на масата и го развържи.
От купчината дрехи съдията подбра едни изкърпени панталони и ги премери върху краката на мъртвеца.
— Точно както предполагах! — промърмори той. Из гледа мрачно двамата си помощници и каза: — Изобщо не бях прав тази сутрин, приятели, когато заявих преди. Ето че имаме работа с двойно убийство…
Двамата го зяпнаха недоумяващо.
— Двойно убийство ли? — възкликна сержант Хун. — Какво означава това, господарю?
— Че са били убити едновременно двама души, не един. Главите са били отсечени, за да се разменят телата. Не виждате ли, че това не е тялото на Сенсан? Сравнете само смуглата кожа на лицето с гладката била кожа на тези ръце и крака, погледнете поддържаните пръсти, стъпалата без нито един мазол. Нещо повече, макар мъжът да е бил доста висок, панталоните на Сенсан са въздълги дори за него. Нашият началник има още много да учи.
— Веднага ще го извикам, този пън! — измърмори гневно Ма Жун. — Ще го науча аз…
— Не, нищо не прави — спря го съдията. — Убиецът вероятно е имал твърде важни основания да нареди така нещата, че уж е бил убит само Сенсан и че това е неговото тяло. Не бива да го изваждаме от заблуда та, че е успял, поне на първо време.
— Тогава къде са истинското тяло на нашия градски побойник и главата на неизвестния засега мъж? — запита учуден Ма Жун.
— И аз бих искал да знам това — отвърна лаконично съдията. — Пресвети небеса, двойно убийство, а не разполагаме и с най-дребното указание за възможна та цел! — той се взря в разкривеното лице на Сенсан, подръпвайки мустак. После се извърна и рязко заяви: — Отиваме в ареста да поговорим с Алю.
Малката килия беше толкова мрачна, че трудно различиха сгушената фигура на затворника зад железните решетки. Щом видя тримата мъже, той по бърза да се отдръпне в най-отдалечения ъгъл, дрънчейки силно с веригите.
— Не ме бийте! — извика панически Алю. — Кълна се, че…
— Млъквай! — изръмжа съдията, сетне подхвана по дружелюбно: — Идвам да поговоря с теб за приятеля ти Сенсан. Ако не си го убил ти в изоставения храм, кой тогава го е сторил? И как си изцапал дрехите си с кръв?
Затворникът пролази до решетката. Обви колене с окованите си ръце и заговори с хленчещ глас:
— Нищо не проумявам, милостиви господарю. От къде да знам? Не ще и дума, Сенсан си имаше врагове. Че кой ги няма в днешно време, при цялото това боричкане? Ала не знам някой, който ще стигне чак до убийство. Не, ваше превъзходителство. И само небесата са наясно как кръвта е попаднала върху дрехите ми. Сигурен съм, че я нямаше, когато излизахме от кръчмата — той поклати глава и продължи да нарежда: — Сенсан беше як мъжага, знаеше да си служи с юмруците. И с нож го биваше. Милостиви небеса, да не би да е…
Мъжът замлъкна уплашено.
— Говори, негоднико! Кой може да е бил?
— Ами… духът, господарю. Викат му Привидението от храма. То е жена, увита от главата до петите в прозрачен саван. Обикаля там из градината, винаги при пълнолуние. Кръвожадна е като вампир. Най обича да отхапе някому главата. Никога не ходим в храма, когато…
— Престани да дрънкаш глупости! — прекъсна го нетърпеливо съдията. — Карал ли се е Сенсан с някого напоследък? Имал ли е сериозна разправия, не просто пиянско заяждане?
— Ами той се сдърпа сериозно с брат си, ваше превъзходителство, някъде преди две седмици. Брат му се казва Лаоу. Не е толкова як, колкото Сенсан, но пък е страхотен мръсник. Отнел му момата, затуй Сенсан се закле да му отмъщава до гроб. Скоро след като стана разправията, Лаоу се премести със същата тая женска в Тонкан. Но може ли заради една фуста да се убие човек, ваше превъзходителство? Виж, да беше за пари…
— А имал ли е Сенсан приятел или познат, доста висок и слаб мъж? Строен и конте, да речем, продавач в магазин или нещо такова?
Алю се замисли напрегнато, сбърчил гъстите си вежди. След малко отвърна:
— Май че да, виждал съм го наистина няколко пъти с един такъв висок младеж, доста спретнато облечен, със синя роба. Пък и на главата си носеше истинска шапка. Попитах Сенсан какъв е и за какво си приказва с него така оживено, но той само рече да си затварям устата и да си гледам работата. И аз така направих.
— Ще разпознаеш ли този човек, ако го видиш сега?
— Не, ваше превъзходителство. Те се срещаха след здрачаване в предната градина на храма. Мисля, че младежът беше без брада. Само с мустаци.