— И внимавай, Хун, другите не бива да узнаят какво точно търсим. Ще им кажа, че е някакъв сандък или нещо подобно — той слезе и отправи колеблив поглед към стръмните стъпала: — Доста мъчително изкачва не за такава жега, нали, началник!
— Около двеста стъпала са, ваше превъзходителство. Но оттук е най-бързо. По задния склон се вие пътека, не толкова стръмна, която започва долу от шосето, съвсем близо до Северната врата. Оттам обаче е най-малко един час път. Само ловци и събирачи на дърва я използват. Скитниците, които нощуват в храма, обикновено се качват оттук.
— Добре тогава — съдията събра полите на робата си и пое нагоре по широкото, доста пострадало от времето каменно стълбище.
В средата на пътя нареди да спрат и да отдъхнат за малко, тъй като забеляза, че старият му помощник съвсем се е запъхтял. Когато излязоха най-горе, пред погледа им се ширна буренясала поляна, обградена с високи дървета. В отсрещния й край се издигаха три те свода на храмовата порта от сив скален камък, от двете й страни започваше висок зид, непристъпен на вид. Върху централния свод изпъкваха три йероглифа от многоцветна мозайка: Храм „Пурпурни облаци“.
— Пътеката край стената надясно води до малкия новопостроен храм, тъй наречения скит, ваше превъзходителство — обясни началникът на стражата. — Там живее игуменката с една прислужничка. Не ми остана време да ги разпитам дали снощи не са видели или чули нещо.
— Първо искам да огледам местопрестъплението — заяви съдията. — Води ни!
Каменният двор пред храма се губеше под буренаци, тук-там стените бяха доста порутени, но централното крило с висок покрив, обграден от две триетажни кули, бе устояло през годините.
— Тази чуждоземска архитектура, Хун — отбеляза съдията Ди, — явно никога не би могла да се мери по изящество с нашия национален стил. Трябва да при зная обаче, че от техническа гледна точка индуските строители са свършили добра работа. Двете кули са съвършено симетрични. Доколкото разбирам, храмът е отпреди триста години и все още е в забележително добро състояние. Къде откри Алю, началник?
Офицерът ги отведе в края на буренясалия двор, вляво от постройката. Надясно пък се виждаше друга дива поляна с разхвърляни по нея едри камъни. Съдията установи, че тук е доста по-хладно, отколкото долу в града. В чистия въздух се носеше неспирното пронизително цвъртене на цикади.
— Този буренак е бил някога просторна, добре под държана градина, ваше превъзходителство — забеля за началникът на стражата. — А сега в тия гъсталаци не смеят да припарят дори негодниците, които се събират в храма и вътрешния двор. Разправят, че гъмжало от отровни змии — той посочи към един грамаден дъб и добави: — Обвиняемият лежеше под това дърво, ваше превъзходителство, с глава на коренището. Смятам, че първоначално е възнамерявал да си плюе на петите след убийството на Сенсан. Но се е препънал в тъмното и както е бил пиян, това окончателно го е срутило.
— Ясно. Нека сега да влезем вътре.
Докато стражниците отваряха шесткрилата храмова врата с декоративна метална решетка, по главите им се посипаха парченца прогнило дърво. Съдията Ди изкачи трите широки каменни стъпала, прекрачи високия праг и с любопитство огледа огромното полутъмно помещение. Отдясно и отляво се виждаха две редици от по шест масивни каменни колони, подпре ли високите дървени греди на покрива, от който висяха прашни паяжини, подобни на многобройни сиви флагове. Пред стената в дъното смътно се очертаваше солидна абаносова олтарна маса, дълга над три метра и висока към метър и половина. В страничната стена имаше малка тясна врата, а над нея високо в стената бе пробит квадратен прозорец с дървени капаци от вътрешната страна. Сочейки към него, съди ята Ди запита:
— Дали твоите хора ще успеят да го отворят, началник? Доста е тъмно.
По знак на офицера двама стражници отидоха до една ниша в стената зад лявата редица колони. Извадиха от нея две алебарди и се опитаха да отворят с тях капаците на прозореца. Докато се трудеха старателно, съдията Ди тръгна към средата на залата, оглеждайки се безмълвно, като бавно поглаждаше дългите си бакенбарди. Застоялият влажен въздух сякаш задръстваше дробовете му. Нищо наоколо не подсказваше за оргиите, разигравали се тук преди години, освен дупките, издълбани на равни разстояния в стена та, за да се закрепят в тях пламтящи факли, и все пак помещението излъчваше нещо тайнствено и злокобно. Внезапно съдията бе завладян от натрапчивото усещане, че отнякъде го следят невидими враждебни очи.