— Дръпни завесата и закачи връвта на куката!
Той се надигна вцепенен и направи това, което му наредиха, без да смее да я погледне. След като окачи връвта и се извърна, я съзря изтегната върху дъсчения нар, извърнала глава на една страна, с притворени очи. Дългите й коси се спускаха чак до пода.
— Ела тук! — заповяда тя, без да го погледне.
Той приседна на бамбуковото столче наблизо. Видя, че тялото и е цялото окъпано в пот. Долната и устна кървеше.
— Твоята Нефритова Звезда е била родена преди двайсет години на четвъртия ден от петия месец в годината на Плъха. Умряла е миналата година на десетия ден от деветия месец. Беше годината на Змията. Смъртта е настъпила от прекършване на врата.
— Как… кой го е сторил… — понечи да запита Ма Жун.
— Предадох всичко, което ми бе съобщено. Казаха ) ми и някои неща за самата мен. Без да съм питала. Върви си.
С огромно усилие той събра кураж да измрънка:
— Длъжен съм да ти наредя да ми съобщиш още подробности. В противен случай ще се наложи да те отведа в съда, за да…
Тя уморено протегна ръка, без да го погледне.
— Покажи ми заповедта за арест!
И понеже Ма Жун не отговори, жената внезапно повдигна притворените си клепачи. Той видя, че очи те й са налети с кръв и сякаш не гледаха, все едно бяха на мъртвец. На Ма Жун му се повдигна. Той скочи и се втурна към вратата. Полузаслепен от слънцето, се блъсна в някаква мършава фигура. Беше един от татарите. Останалите двама също стояха посред улицата и му запречваха пътя. Най-високият злобно го блъсна:
— По-леко, кучи сине! Добре ли си прекара с оная вещица?
Целият му потискан досега страх и усещането за провал избухнаха с дива ярост. Замахна с такава сила, че човекът отхвърча като отсечен ствол. Другарите му тозчас си плюха на петите, безпогрешно разпознали у Ма Жун изцъкления поглед на убиец. Заслепен от гняв, той хукна след тях. Минувачите по улицата се отдръпваха панически, за да сторят път на бълващия проклятия гигант. Но след малко той стъпи накриво и се строполи по очи. Бавно се надигна и видя, че е близо до казана на Тълби.
Тя стоеше до фурната и бъркаше чорбата с дълъг черпак. От време на време поглеждаше през рамо и с писклив глас гълчеше големия си сия, който дърпаше за косите вресливото си невръстно братче.
Гневът на Ма Жун постепенно се уталожи. Тази обичайна картина от всекидневието разля някаква приятна топлина в него. Той погледна към слънцето и установи, че още е ранен следобед. Купичка гореща чорба щеше да му дойде добре…
Избърса бързешком прахта от лицето си и с широка усмивка тръгна към Тълби.
ГЛАВА VIII
Сержант Хун разказва за миналото на изоставения храм; съдията Ди приема една твърде строга гостенка
В просторната гостна на съдията Ди всички лампи бяха тържествено запалени, а цял рояк прислужнички окачваха гирлянди с цветни фенери но ниските клони на дърветата в предната градина. Първата съпруга, облечена в блестящ лилав тоалет от брокат с дълги ръкави, целия извезан със сърмени нишки, тъкмо изпращаше последната си гостенка от празничната чайна церемония. След като се поклони за пореден път, тя хвърли тревожен поглед към задната врата на канцеларията. Домоуправителят й беше казал, че съдията се е завърнал преди час от храма, а ето че все още не се явяваше при семейството си. Тя се обърна към третата съпруга, която изглеждаше особено изящна в шумолящата дълга рокля от бял колосан сатен, и каза:
— Много се надявам съпругът ни да се освободи навреме, за да посрещне игуменката. Вечерята започва само след час!
Съвещанието в кабинета на съдията Ди бе към своя край. Магистратът се бе облегнал назад в креслото и бавно поглаждаше дългата си черна брада с разперени пръсти. Светлината от сребърния свещник падаше върху измъченото му лице. Сержант Хун се бе свил на бамбуковото столче в дъното, изтощен след душния следобед в храма и последвалото ровене из прашните канцеларски архиви. Тесните му длани лежаха в скута и механично свиваха листчето с направените записки. Ма Жун, седнал срещу съдията, изглеждаше мрачен. След като изслуша разказа за търсенето в изоставения храм, той на свой ред описа посещението си при магьосница та, при което съдията го накара дума по дума да повтори разговора с нея. Въпреки че продължителното му усамотяване с Тълби след загадъчния сеанс го бе уталожило и освободило от натрапчивото опасение, че вече никога не ще може да се люби с жена, словесното повторение на мъчителната среща с Тала го разстрои повече, отколкото бе склонен да приз нае. Най-сетне съдията Ди проговори: