Докато опитваха от студените предястия, домоуправителят тържествено внесе първото блюдо запечена на фурна извара, а най-възрастната прислужничка напълни чашите с вино. Съдията Ди вдигна своята чаша и произнесе наздравица. Тържествената вечеря наистина бе започнала.
ГЛАВА IX
Дългът принуждава Ма Жун да изпие немалко ракия; една дупка спасява живота му
Приблизително по същото време, когато съдията седеше сред домочадието си на масата, Ма Жун се изправи на тезгяха на евтина та улична питиепродавница зад Храма на бога на войната. Двамата носачи, които завари да си пийват там, побързаха да си платят сметката и си заминаха. Кръчмарят, висок мъжага с грубиянски вид и широка разпасана куртка, изпод която се показваше косматата му гръд, протегна ръка и премести към дъното мъждукащата газена лампа, която осветяваше сергията.
Ма Жун мигновено се досети, че официалната му черна шапка на съдебен офицер плаши посетителите. Той извади от ръкава си шепа медни грошове и ги постави на тезгяха, като си поръча питие. Кръчмарят посегна да прибере парите, ала помощникът на съди ята бързо ги затисна с едрата си лапа.
— Не бързай, приятелче! Ще трябва да си ги заслужиш. Искам да си поприказваме за Сенсан. Онзи, дето са го убили снощи. Познаваше ли го?
— Има си хас! Изгубих още един постоянен клиент. А тъкмо беше на път да се замогне. Миналата седмица разправяше, че готвел голям удар. Много пара щяло да падне!
— Сигурно е забъркал нещо с някой от ония варвари, нали?
— О, не! Сенсан не придиряше много, но все пак се държеше настрана от ония проклети чужденци.
— Тогава за кого е работил? Силата му беше в мускулите, а не в главата и няма как сам да е измислил нещо.
Събеседникът му сви рамене:
— Според мен ставаше въпрос за изнудване. А за това си го биваше.
— И кого може да е изнудвал според теб?
— Нямам представа. По принцип си беше дърдорко, но за този случай мълчеше като гроб. Каза само, че го чакало цяло гърне с жълтици.
— Къде живееше този нехранимайко?
— Където завърне. Напоследък често нощуваше в изоставения храм. Още едно питие?
— Не, благодаря. Да не би онзи, когото е изнудвал,: също да е нощувал в храма?
— Да не сте полудели? Че кого можеш да изнудиш там? Бялото привидение ли? — кръчмарят плю възбудено на земята.
— Главатарят на просяците може и да знае. Впрочем кой е той сега?
— Никой. В тоя загубен град беднякът едвам свързва двата края, господине. Първо хранениците на оня негодник Чън Моу туриха на цялата търговия мръсните си лапи. После пък се яви брадатият кучи… извинете, исках да кажа настоящият съдия. И държи всичко под око! Господи, току-що ме отмина старият Чоу! Без дори да погледне назад! Чуйте ме, господи не, вървете си, моля ви. Направо ми съсипвате търговията. Ако искате да си поговорите надълго и на широко с някого, потърсете стария главатар на просяците.
Ма Жун побутна към него грошовете.
— Нали току-що каза, че нямало такъв.
— Сега наистина няма, но последният ми беше редовен клиент. Един голям мъжага, същински великан, като че ли от татарски произход. Никой не можеше да му се опре. Но сега остаря и съвсем грохна, нещо го е закъсал със сърцето. Чувах, че живеел в някакво мазе. Много благодаря за парите, но недейте да идвате пак, ако е възможно!
Ма Жун изръмжа нещо и си тръгна. Помисли си, че изнудването наистина би могло да бъде сериозен мотив за двойно убийство. Скритият в храма пакет, който напразно са дирили, вероятно е съдържал разобличителни доказателства. Отначало жертвата се е опитвала да ги открие, но после, като не е успяла, се е стигнало до убийство на двамата изнудвачи.
Следващия час Ма Жун прекара в посещение на още четири кръчми. На излизане от последната вече мърмореше под носа си:
— Ех, защо не е с мен сега Цяо Тай! Друго си е с приятел, и работата върви по-леко. Чудно какво ли прави сега в столицата? Като нищо пак е хлътнал по някоя фуста! Май с доста скоросмъртница се налях, а нищо не научих. Всички разправят едно и също: че Сенсан бил голям скандалджия и побойник и нямал друг приятел освен Алю. Сигурно нищо повече няма да ми каже и оня главатар на просяците. Явно е съвсем изпаднал старецът и мизерува, щом само някогашният му пръв помощник не го е напуснал. Май ще трябва…
В този миг вдигна глава към един висок слаб мъж, който го задминаваше, и позна в него художника Ли Къ.
— Какво ви води в тази част на града, господин Ли?
— Започнах сериозно да се тревожа за моя помощник Ян, господин Ма. Изобщо не се е прибирал. И преди се е случвало да се запие, но винаги ме е предупреждавал. 0бикалям кръчмите да го търся. А вие накъде?