— Няма да е лесно да те измъкнем изпод тази камара, приятелче… — промърмори той. — Но на мен тя ще ми помогне да изляза. Трябва да потърся благодетеля, който те зави така грижливо.
ГЛАВА X
Съдията Ди и Ма Жун откриват много важна татуировка; прашинки от бои ги насочват по вярна следа
Съдията Ди се взираше напрегнато в обезглавеното тяло на Сенсан, проснато върху голямата маса в моргата. Разбуден по спешност, той все още беше по нощна роба, с вързана коса. Ма Жун стоеше на другия край на масата, вдигнал високо над главата си свещ. Дрехите му бяха съдрани на места и целите изкаляни.
Беше един часа след полунощ. Игуменката си бе тръгнала веднага след вечерята. Съдията изигра няколко партии домино с трите си съпруги, после се оттегли в покоите си придружен от първата. В нейната спалня двамата изпиха две-три чаши чай, припомняйки си щастливите мигове от двайсет годишния си брачен живот, после си легнаха. След време ги разбуди настойчивото чукане на домоуправителя, който ги извести чрез камериерката, че е пристигнал Ма Жун с важно съобщение. Помощни кът незабавно отведе съдията в моргата, като пътьом му обясни как е стигнал до своето откритие.
След дълго мълчание съдията Ди вдигна очи.
— Значи затова по главата на Сенсан не личеше да е бил душен — започна той. — Наръгали са го с нож в гърба. Всъщност другата жертва е била удушена. Имаш ли някаква представа, как те е проследил онзи, който се е опитал да те убие?
— Онзи глупак началникът на стражата пропуснал да съобщи на младия Фан и на другите момчета, че до храма може да се стигне и отзад. А и аз самият съм си виновен — добави той с горчивина. — Трябваше да надникна през оная дупка в стената, преди да се пъхам в кладенеца. Сигурно оттам ме е наблюдавал главорезът. Вероятно се е намирал в главната зала на храма, защото, когато аз влязох там, ми се счу, че се хлопна малката врата до олтарната маса, макар и да не съм съвсем сигурен. Докато стражниците изтегля ха трупа от кладенеца, огледах зад сградата и открих пътека от външната страна на градинската стена. Явно убиецът е вървял все по нея, докато е стигнал до дупката. Няма начин да е бил по дирите ми през градината, без да го усетя. В това съм напълно сигурен.
— Спомена, че си зърнал някаква фигура в бяло.
— Ами… — смрыци се Ма Жун — може да е било от лунната светлина. Привиденията нямат обичай да хвърлят камъни.
Наведен отново над трупа, съдията изучаваше сложния рисунък на татуировките.
— Гърбът е доста натъртен от камъните, които твоят човек е нахвърлял — заключи той. — Както повечето, мъже от тази прослойка Сенсан е бил много суеверен. Под тигровата муцуна има двойка мандаринови патици, символ на постоянство в любовта. Под една та е изписано собственото му име, а под другата… Ма Жун, дай свещта насам! — съдията посочи към малка сини татуировка на кръста. — Гледай, та това е изоставеният храм! Жалко, че кожата е разкъсана от тухла. Но все още се четат четирите йероглифа отдолу: „Много злато, много щастие“ — съдията Ди се из прави: — Сега вече знаем защо убиецът е трябвало да обърка двата трупа. Мотивът за престъплението е татуиран върху гърба на Сенсан! Той е търсел съкровище, скрито някъде в храма. Същото е търсел и убиецът.
— Тази вечер разпитах в града един кръчмар, според когото Сенсан е изнудвал никого, господарю — Ма Жун изложи накратко предположението си за компрометиращи сведения, укрити в храма, и заключи: — В такъв случай думата „злато“ не се отнася до скрито съкровище, а до парите, които този нехранимайко се е надявал да измъкне.
— Разбира се, че ще взема предвид и такава възможност. Случаят е доста заплетен, Ма Жун. Но поне можем да отхвърлим непременното участие на варварин чужденец. Защото вече знаем, че Сенсан е наръган с нож в гърба, а другият мъж е бия удушен. За да бъдат отсечени след това главите им, не се е изисквало кой знае колко умело боравене с татарска брадвичка — съдията се замисли за миг и продължи: — Интересно защо убиецът не е хвърлил главата на втората жертва в кладенеца. Казваш, че освен трупа си намерил само някакъв вързоп с дрехи, така ли?
— Ето го там в ъгъла, господарю.
— Добре. Сега ще го отнесем в кабинета ми. Заключи след нас вратата!
Стъпките им прокънтяха в пустия коридор. Докато вървяха, съдията попита:
— Кой научи за твоето откритие, Ма Жун?