— Никой освен Фая и другия мъж, които пазеха. Обясних им, че никой в съда не бива да узнае. Донесохме тук тялото, увито в одеяло, и аз казах на стражниците, че е труп на разбойник, който сме намерили в гората.
— Чудесно! И колкото по-дълго убиецът мисли, че те е премахнал, толкова по-добре. Утре сутринта още на разсъмване двамата с Фан ще кремирате тялото на Сенсан заедно с отсечената му глава. Голям нехранимайко е бил приживе, но и той има право да се пресели в отвъдното цял-целеничък.
Влязоха в кабинета и съдията Ди се отпусна тежко в креслото си. Помощникът му припали свещта върху писалището със своята и също седна.
— Между другото, господарю — каза той, — когато. снощи влязох в залата на храма, усетих зловоние, което ми напомни вонята на гниене в дома на онази ужасна жена Тала.
— Аз пък не подуших нищо такова вчера следобед. Може да е бил някой умрял прилеп, там ги има със стотици. Понеже отвори дума за магьосницата, дока то вечеряхме, се яви началникът на стражата и съобщи, че Тала е напуснала града или просто се укрива, точно както се опасявах. Стражниците напразно претърсили целия квартал. Тамошните хора в този случай били необичайно отзивчиви. Явно и имат страха и дори я мразят, затова ще се радват да я арестуваме. Знаеш какви са тези варвари. Докато шаманите им се ползват с добро име, ги почитат като богове, но окажат ли се веднъж низвергнати, за тях няма пощада. Тукашните татари вече да са убили Тала, ако не се: страхуваха толкова от нея. Виж, моля те, дали е останало още нещо в чайника.
Докато Ма Жун му пълнеше чашата, съдията продължи:
— По време на вечерята игуменката сподели с мен, че прислужничката и си пада въртиопашка и често се занася със скитниците, които се навъртат около храма. Можеш да отидеш и да се опиташ да измъкнеш нещо от нея. Обаче не бива игуменката да научава, защото специално ме помоли да присъства на евентуалния разговор. Както се досещаш, пред нея момичето няма да посмее дума да обели — той остави чашата си на писалището и с мъка потисна прозявка та си. — Е, хайде сега да разгледаме дрехите.
Ма Жун донесе вързопа. Преметна през облегалка та на стола си спретната синя куртка и чифт панталони, след което претърси ръкавите. После опипа и по шевовете.
— Нищичко, господарю. Убиецът е помислил за всичко. Съдията се взираше в дрехите, подръпвайки бавно бакенбардите си. Внезапно вдигна глава.
— Нали ми каза, че Ли търсел помощника си Ян, който ненадейно изчезнал? А един шивач споделил с теб, че младежът дружи с разни хаймани и самият той е развейпрах. От друга страна, Алю ни осведоми, че Сенсан кроил нещо с някакъв висок мъж, облечен спретнато в синя дреха и с вид на служител. Може да е малко пресилено като догадка, но не е ли възможно неизвестната жертва да е именно изчезналият прислужник на художника?
— В такъв случай — замислено каза Ма Жун — бихме могли да извикаме утре Ли Къ да огледа трупа. Художниците имат набито око, би трябвало да разпознае формата на ръцете му или общо фигурата, ако е той, и…
Съдията Ди вдигна ръка и каза:
— Не, засега предпочитам да не забъркваме Ли, докато не сме изяснили произхода на абаносовата кутия. Вземи легена от страничната масичка и го напълни догоре с чиста вода — и след като озадаченият помощник изпълни нареждането, съдията продължи: — Сложи го сега пред мен. Така. Вземи куртката и я изтупай над легена с линията ми.
Докато Ма Жун отупваше дрехата, магистратът придърпа свещта към себе си и се вгледа в прахта, която се разстла върху повърхността на водата. След малко даде знак с ръка.
— Достатъчно. Хайде сега и панталоните.
Когато Ма Жун изтупа енергично и тях с дългата дървена линия, съдията каза:
— Дотук добре. Да видим сега какво се получи — той наведе глава над легена и разгледа внимателно водата. — Точно така! — възкликна той след миг. — Наистина е бил Ян. Виж, тези сиви прашинки отгоре са обикновена домашна прах. Но на дъното, около тези две по-едри парченца, се образува малко червено облаче, а тук, под пръста ми, се разнесе жълта боя, примесена с малко синьо. Това са частици от прахообразните бои на професионален художник. Трябва да са попаднали върху дрехите на Ян, докато е чистел и подреждал статива в ателието на Ли. Направихме някаква крачка, Ма Жун! Той стана и закрачи напред-назад из стаята. От сънливостта му не бе останал и помен. Помощникът пръсна игриво по повърхността на водата в легена и от дъното се надигнаха нови цветни облачета. Съди ята спря на място. Скръсти ръце в дългите си ръкави и продължи:
— Сега, след като дръзкото предположение наистина се потвърди, Ма Жун, се изкушавам да направи още едно. За мотива на двойното убийство. Не мисля, че версията за изнудване ще се потвърди, поне не в този вид, за който мислиш ти. Но ако приемем, че думата „злато“, татуирана върху гърба на Сенсан, е употребена буквално, тя явно се отнася до златно съкровище, скрито в храма. Ала Хун прегледа старателно старите записки за историята на сградата, без да открие и най-малкия намек за скрито там злато през тези близо три столетия. А и да е имало такова, невъзможно е войниците да не са го открили след прогонването на варварите. Убеден съм, че са разпитали най-подробно обитателите и са преровили щателно околността — той отново седна на мястото си. — Та аз правя следната дръзка догадка, Ма Жун. Търсили са златото на императорския ковчежник. Петдесет тежки слитъка!