Докато крачеше през главния двор, придружен от Ма Жун, за миг се вгледа в небето. Не беше толкова задушно, колкото вчера, денят обещаваше да бъде по-прохладен. Изкачиха широкото мраморно стълби ще към главния вход на приемната зала, построена върху издигната платформа. Сержант Хун ги чакаше между червените колони и след миг ги въведе вътре.
Щом съдията се появи, двамата мъже при масичката за чай веднага скочиха на краха. По-възрастният пръв излезе напред и се поклони. Имаше бледо продълговато лице, украсено от тънка брадичка и дълги сиви мустаци. Носеше тъмносиня роба, извезана със златисти цветя, на главата си бе сложил висока квадратна шапка от черен сатен със зелен нефритов орнамент отпред. Дока то съдията изреждаше протоколните любезности, успя набързо да огледа високия мъж с широки рамене, за- станал зад префекта. Лицето му беше бледо и кръгло, с подпухнали клепачи, и завършваше с къси смолисто черни мустаци и заострена брадичка. Носеше сивата роба и характерната шапчица на търговското съсловие.
Съдията покани префекта отново да заеме мястото си и сам се настани срещу високия гост. Сарафинът остана прав зад стола на У. Ма Жун и сержант Хун седнаха отстрани на ниски столчета. След като един служител им поднесе чая, съдията се облегна назад и попита сърдечно:
— Е, почитаеми колега, какво мога да сторя за вас в тази ранна утрин?
Възрастният господин се взираше с печален поглед в лицето му.
— Дойдох да попитам какви нови сведения са постъпили за дъщеря ми, ваше превъзходителство — и като забеляза недоумяващото изражение на съдията, не търпеливо поясни: — Помислих, че щом вчера сте разлепили публично обяви, може и да сте научили нещо ново за Нефритова Звезда.
Съдията Ди се надигна от стола си и отново напълни чашата на госта си.
— Преди да продължим нашия разговор, може ли да попитам защо господин Ли е с вас?
— О, да, разбира се. Месец преди тя да изчезне, му я бях обещал за съпруга. Той все още не се е оженил за друга, затова има известно право да се интересува от случая.
— Ясно — съдията Ди извади от ръкава си ветрило и го размаха пред лицето си. След малко продължи: —
Всичко това се е случило миналата година, преди моето пристигане в града. Тъй като сведенията ми се основават главно на слухове, ще ви бъда много признателен, ако ми опишете накратко обстоятелствата, при които е изчезнала дъщеря ви. В нашия архив не открихме никакви по-конкретни сведения.
Старият префект се намръщи. Поглаждайки заострената си брадичка с тънки пръсти, той започна:
— Нефритова Звезда е единственото ми дете, родена е от първата ми съпруга, която почина преди няколко години. Много е умна, ала и доста своенравна. Скоро щеше да навърши осемнайсет години и аз избрах тук присъстващия господин Ли Мей за неин бъдещ съпруг. Трябва да поясня, че той ми съдействаше в някои финансови дела и имах възможност да се уверя, че е прям и високообразован мъж. Освен това и двамата сме родом от една и съща северна провинция. Дъщеря ми прие моя избор. За зла чест обаче наскоро след това назначих за секретар младия студент Ян Мудъ. Той е местно момче, възпитан е, получих за него препоръка от уважавани хора. Уви, поради напредналата си възраст явно губя способността си за трезва преценка. Ян се оказа негодник, Зад гърба ми започнал флирт с моята дъщеря.
Сарафинът се наведе над рамото му и прошепна нещо, но възрастният мъж само поклати енергично глава.
— По-спокойно, Ли, нека го разкажа от моя гледна точка. Дъщеря ми е твърде неопитно и наивно момиче и на Ян не му е било трудно да спечели сърцето и. През нощта на десетия ден от деветия месец след вечерния ориз и съобщих, че възнамерявам да се допитам до гадател коя ще е най-благоприятната дата за женитба та и с господин Ли. Представете си огромното ми изумление, когато тя най-хладнокръвно заяви, че не възнамерява да се омъжва за него, тъй като била влюбена в секретаря ми Ян. Веднага наредих да извикат негодника, ала той си бе тръгнал, затова гневът ми се насочи към дъщеря ми… и беше твърде необуздан, признавам. Кой ли би могъл да се сдържи на мое място? Тогава тя скочи и избяга навън — префектът отпи от чая си, поклащайки печално глава. — И тогава направих още по-голяма грешка, ваше превъзходителство. Предположих, че Нефритова Звезда е отишла при леля си, възрастна жена, която живее близо до нашата улица. Тя е сестра на първата ми жена и дъщеря ми бе много привързана към нея. Реших, че е отишла там да потърси утеха и че на следващата сутрин ще се върне, за да ми се извини. Но когато стана пладне на другия ден, а от нея нямаше и следа, изпратих домоуправителя да я доведе. Оказа се, че изобщо не била ходила там. Повиках Ян, но този негодник заяви, че не знаел нищичко за изчезването й. Нещо повече, имаше наглостта да настоява, че освен обичайната размяна на поздрави изобщо не бил говорил с нея. Казах му, че лъже, и проверих показанието му. Излезе, че наистина бил прекарал въпросната нощ в някакъв вертеп. Все пак го уволних, разбира се. После повиках господин Ли и проведохме най-щателни издирвания, без да жалим средства. Но от Нефритова Звезда нямаше и помен. Най-логично беше да заключим, че е била отвлечена по пътя към дома на леля й.