Съдията Ди повдигна учудено вежди.
— Не бих желал съпругите ми да се забъркват в случай, с който се занимавам — каза той тревожно на Ма Жун. — От друга страна обаче, имам вътрешно усещане, че господин У не ми каза цялата истина. Е, ще трябва да се посъветвам с жена си. Ти кажи на сержант Хун, че ще се видим по-късно в кабинета ми.
ГЛАВА XII
Третата съпруга приема с въодушевление важна задача; накрая разочарованието й е по-силно от радостта
Съдията Ди откри първата и третата си съпруга в будоара. Разказа им накратко за срещата си с префекта.
— Вероятно посещението на госпожа У е свързано по някакъв начин с изчезването на госпожица Нефритова Звезда. Много ми се иска лично да я приема, но тя, разбира се, ще се притеснява да говори пред мен. А аз трябва по някакъв начин да я видя, за да си, съставя представа за личността й… — той подръпваше смутено бакенбардите си.
Първата съпруга бързо се обърна към третата и попита:
— Не можеш ли да я приемеш в твоята част, но така, че съпругът ни да я наблюдава незабелязано и да чува разговора ви?
Според добрия стародавен обичай съдията Ди бе осигурил на всяка от трите си съпруги отделни покои с кухня и лична прислуга. Въпреки че втората и третата свободно сновяха из помещенията на първата в централната част на къщата, самата тя не стъпваше в техните крила. Съдията се придържаше строго към тези утвърдени правила, тъй като бе убеден, че това е начинът да се поддържат спокойствието и разбирателството в семейното огнище.
— Добре тогава… — бавно започна третата съпруга. — Нали се сещате, че кръглият преход между гостната и спалнята ми е преграден само с тънка памучна завеса. Ако поканя гостенката да седне до прозореца, а вие самият сте в спалнята, скрит зад завесата…
— Чудесно! — възкликна съдията. — Да вървим!
— Ако не възразявате — каза третата съпруга, — ще ви въведа през задния вход, за да не ви забележат прислужничките. Може неволно да издадат присъствието ви.
— Твърде разумно — одобри първата съпруга. — Желая ви успех!
Третата съпруга изведе съдията и двамата тръгнаха по лъкатушната градинска пътека към нейните по кои, разположени в едно закътано крило на сградата. Докато тя отваряше вратата към гостната, за да го пропусне вътре, той нареди набързо:
— Гледай да я накараш непременно да каже нещо за госпожица Нефритова Звезда. Нали знаеш, че всъщност и е мащеха.
— Много се вълнувам — прошепна тя и му стисна ръката. — Ето, ще я сложа да седне на онзи стол, точно срещу завесата.
Съдията влезе в спалнята и внимателно издърпа памучната завеса. Вътре беше доста сумрачно, капаците на прозореца бяха притворени заради жегата. Той приседна на ръба на широкото легло и в същия миг дочу как жена му плесна с ръце, за да нареди на камериерката, че може да си върви, след като въведе гостенката, а тя ще поднесе чая сама.
Макар и скрит, съдията кимна одобрително. Съпругата му беше умница, а и с изключителен вкус. Той огледа възхитен изящно подредените цветя на масичката. Всеки път, когато пристъпваше тук, откриваше по нещо ново. Окачено на стената стихотворение, написано от нея, нова картина, излязла изпод ръката и, или пък покривчица с изкусна бродерия. Артистичните занимания и доставяха истинско удовлетворение, освен това обичаше да се грижи за обучението на децата. Баща и беше саможив и опак човек и я бе отлъчил от семейството след ужасните й премеждия в Бънлай, затова съдията бе убеден, че сега тя се чувства защитена и смята първата и втората съпруга за свои по-големи сестри. От гостната долетяха гласове и го изтръгнаха от мислите му.
Третата съпруга въведе висока жена с изискано, небиещо на очи облекло — сива роба и върху нея жакет с дълги ръкави. Копринен пояс с висящи до земята краища пристягаше талията й. Веднага щом камериерката си тръгна, тя свали черния воал, който покриваше главата и, нагъна го, затъкна го в пазвата си и едва тогава се поклони, повдигайки в знак на уважение скритите си в ръкавите ръце.
— От визитната ми картичка сигурно сте разбрали. кои съм, госпожо — припряно изрече тя. — Дълбоко съм ви признателна за любезното съгласие да ме приемете, въпреки че досега не съм имала честта да бъда представена на ваша светлост.
Високата, грижливо стъкмена прическа без излишни украшения подчертаваше живия израз на лицето и. Съдията прецени, че според класическите разбирания едва ли можеше да се нарече красива: устните и бяха прекалено плътни, веждите — възгъсти, а под големи те будни очи се забелязваха малки торбички. Но определено създаваше впечатление на жена със силен характер. Според него наближаваше трийсет и пет години. Докато водеше своята гостенка към стола до прозореца, третата съпруга задаваше обичайните любезни въпроси. После се настани в креслото и се зае с поднасянето на чая. Би трябвало госпожа У учтиво да я изчака да свърши, преди да започне раз говора, но тя се обади нетърпеливо: