Саймън млъкна за половин минута, вслушвайки се напрегнато.
— Стори ми се, че чух конски тропот по пътя — обясни той. — Джордж се беше настанил в един летен курорт край едно езеро близо до Денвър и се перчеше, както само той умее. Беше наел двустайна виличка, имаше мексиканско куче, хамак и девет различни бастуна.
„Симс — казва той, — тук има една вдовица, която ще ми извади душата със своите намерения. Не мога да се отърва от нея. Не че не е хубава и приятна, но нейните задиряния са сериозни, пък аз не съм готов да се женя и задомявам. Нито на празненство мога да отида, нито да седна на площадчето пред хотела, нито да се присъединя към някои кръгове на висшето общество — тя все ще ме издърпа и ще наложи своето. Това място ми харесва — продължава Джордж — и освен това направих пробив в най-затворените кръгове, та никак не ми се ще да се махна оттук. Затова те повиках.“
„Какво трябва да направя?“ — питам го аз.
„Какво, да я отклониш. Да ме отървеш от нея. Да ме спасиш. Представи си, че видиш дива котка, която се готви да ме изяде. Какво ще направиш?“
„Ще се хвърля върху нея“ — казвам аз.
„Правилно — казва Джордж. — Тогава хвърли се върху тази госпожа де Клинтън.“
„Как точно? — питам го аз. — Страховито и със сила или по-внимателно?“
„Ухажвай я — казва Джордж, — отдръпни я от пътя ми. Води я по ресторанти. Извеждай я на разходка с лодка. Върти се непрекъснато, около нея, лепни се за нея. Ако можеш, направи така, че да й хвръкне чивията по теб. Някои жени са големи глупачки. Кой знае, може пък да хлътне по тебе.“
„А идвало ли ти е наум — питам го аз — да подтискаш своето фатално обаяние в нейно присъствие, да внесеш остра нотка в мелодичния си глас на сирена, да забулиш красотата си — с други думи, да се помъчиш сам да я разкараш?“
Джордж не забелязва сарказма в тези мои думи. Само суче мустак и гледа носовете на обувките си.
„Знаеш, Симс, как се отнасям аз с жените — казва Джордж. — Не мога да нараня чувствата им. Аз по природа съм си човек учтив и уважителен към техните намерения и цели. Но тази госпожа де Клинтън не ми се струва подходяща за мен. А и аз не съм още за женене.“
„Добре — казвам му, — ще направя всичко възможно.“
И тъй, купих си аз едни нови дрехи и една книга по етикецията и насочих мерника към госпожа де Клинтън. А тя една хубавичка, една весела и палава; Отначало едва не се наложи да й сложа пранги, за да не тича все по петите на Джордж, ала впоследствие докарах работата дотам, че на нея й беше драго да излиза с мен на езда или с лодка по езерото; и изглеждаше много обидена, ако се случеше да забравя да й пратя сутрин китка цветя. И все пак не ми харесваше начинът, по който понякога поглеждаше Джордж, ей тъй с крайчеца на окото. А в това време Джордж си прекарваше чудесно и ходеше с тайфата, където си ще. Дааа — продължи Бел, — хубавичка беше тя тогава. Но отпосле се попромени, както може би си забелязал одеве на вечерята.
— Каквооо! — възкликнах аз.
— Аз просто се ожених за госпожа де Клинтън — отвърна Бел. — Това стана една вечер там край езерото. Когато съобщих това на Джордж, той отвори уста и а-а, да наруши традицията ни и да ми изкаже някаква благодарност, но успя да се въздържи.
„Чудесно — каза той. — Надявам се, че няма да имаш много главоболия с нея. Колкото до мен, аз нямам никакво намерение да се женя.“
Това беше преди три години — продължи Бел. — Заселихме се тук. Първата година я карахме добре — средна хубост. Но после всичко се промени. Сложи едно „я“ след презимето ми и това ще ти даде представа за последните две години. Чу ли разправията преди малко? Това беше мило посрещане в сравнение с обичайното. Омръзнал съм й и аз, омръзнал й е и животът в това градче и тя вилнее по цял ден като пантера в клетка. Търпях до преди две седмици и повече не можах — дадох сигнал за помощ. Открих Джордж в Сакраменто. Той тръгнал още щом получил телеграмата ми.
Госпожа Бел излезе от къщата и заситни към нас. Овладяна бе очевидно от някакво възбуждение или тревога, но се усмихна леко, както се полага на добра домакиня, и се помъчи да говори със спокоен глас.
— Пада роса — каза тя, — а и става вече късно. Не е ли по-добре да се приберете вътре, господа?
Бел измъкна няколко пури от джоба си и отвърна:
— Рано е за прибиране в такава хубава нощ. Аз мисля да се разходим с господин Еймз по пътя и да изпушим още по една пура. Искам да поговоря с него за едни стоки, които смятам да купя.