Брейди помисли малко и попита:
— Какво представлява сейфът на хотела?
— Това ти трябва да го разучиш. Нямам представа дори къде се намира.
— Добре. Не вярвам да е кой знае колко трудно. Кажи за охраната. Знаеш ли колко души са?
— Има две хотелски ченгета, които обикалят хотела на смени. И двамата ми изглеждат доста опитни. Около девет вечерта идват и двама въоръжени нощни пазачи и поемат дежурството до два часа през нощта. Млади здравеняци. Животът в хотела утихва около три сутринта, но отделни гости се точат докъм четири. Мисля, че най-доброто време да ударим сейфа ще бъде около три. Не мога да ти кажа повече. Трябва сам да разучиш.
— Искаш да кажеш, че ще се наложи да отседна в хотела?
— Няма друг начин. Реших, че сигурно ще си свободен и накарах един мой човек, чрез туристическа агенция, да направи резервация за една от вилите край хотела. Така не може да се проследи кой е направил резервацията.
Брейди кимна одобрително.
— Освен това съм платил тлъст депозит, така че няма да има никакви проблеми. Ще се настаниш в понеделник под името Корнелиус Ванс.
— Хубаво богаташко име.
— Ще ти уредя и един Ролс Ройс. Не забравяй, че ще се движиш между много богати хора. Струва ми се, че трябва да бъдеш стар, много богат инвалид в количка, с придружител. Не се сближавай с гостите на хотела. Кажи на обслужващия персонал, че искаш да бъдеш сам. Това ще ми струва около петнайсет хиляди долара, Лу. Наемът на вилата, без храната, е около осемстотин на ден. Недей да пиеш. Яж по-прости неща, защото в противен случай сметката ще стане астрономическа. Носи си твое пиене. Закусвай във вилата, но вечер трябва непременно да се храниш в ресторанта, за да видиш плячката. Ясно ли е?
Брейди кимна.
— Твоята работа е да намериш сейфа и да го отвориш. Имаме нужда от някой печен агент, който да кара Ролса и да се сближи с обслужващия персонал. Неговата работа ще бъде да открие мястото, където се намира сейфът и като му дойде времето, да ти помогне да пренесете касетките. В общи линии това е планът. Сега да го разгледаме в подробности.
— Казваш, че едно от хотелските ченгета дежури и през нощта.
— Да.
— Двама души въоръжена охрана също се навъртат наоколо, така ли?
— За тях не се тревожи, Лу. — Хедън се усмихна. — Знаех, че те и хотелското ченге ще са първият проблем, който трябва да греша. Сторено е вече. За тях не се тревожи.
— Щом ти го казваш, Ед. Тогава да помислим за моя придружител. Много ми харесва идеята да съм в инвалидна количка. По този начин ще бъда последният човек, когото ченгетата биха заподозрели. Докато не стане доста късно. Трябва ми шофьор, който да се заеме с касетките, но не ми се ще да ми бъде и придружител. Една хубавичка, секси медсестра ще може да изкопчи много повече от който и да е мъж. Една хубавичка, секси медсестра с униформа може да си ходи из хотела, да заприказва всеки и да научи всичко, което ни трябва.
— Имаш предвид приятелката ти, така ли? — попита Хедън.
— Ъхъ. Толкова е секси, че само като си помисля за нея и съм готов. Направо е родена за тази акция.
Хедън вдигна рамене.
— Оставям подробностите на теб. Аз ще се погрижа за шофьора. Ти се погрижи за медсестрата.
— За нея също ще има разходи, нали Ед?
— Максимумът, който мога да дам за тази работа е двайсет хиляди. В тях се включва всичко.
— Добре, сега за охраната и хотелското ченге.
Хедън допи питието си.
— Ти гледаш ли телевизия?
— Горе-долу. Не много често. Според мен телевизията е тъпо нещо.
— Да си гледал за ония, дето ловят диви животни?
— Ъхъ. Все съм си мислил, че те живеят много готино: сурово, далече от всичко. Така че…
— Гледал ли си как се приспива тигър с потопена в приспивателно стреличка.
Брейди погледна въпросително към Хедън.
— Ъхъ.
— Това ме заинтригува. Поразпитах чрез един приятел. — Хедън се пресегна, вдигна дипломатическото си куфарче и го сложи на масата. Погледна към бармана, който се бе зачел в спортната страница на някакъв вестник, огледа пустия бар и извади от куфарчето си нещо, което приличаше на малък въздушен пистолет.
Доста пари дадох за това, Лу, но си заслужава. Зареден е с шест стрелички натопени в същия разтвор, дето вади тигъра от строя. Пистолетът е автоматичен. Трябва просто да го насочиш към някой от охраната, да натиснеш спусъка и той ще спи поне шест часа.