Брейди зяпна.
— Не вярвам.
— Хайде, Лу. Трябва вече да си разбрал, че аз умея да организирам нещата.
— Искаш да кажеш, че стреляш с този пистолет и човекът веднага заспива, така ли?
— Точно така. Добре ли стреляш, Лу?
— Не е за мен тая работа. Не обичам пушкала. Никога не съм носил пистолет и никога няма да нося.
— Тогава ще уредя да имаш човек, който стреля точно. Той ще се погрижи за охраната, ще кара Ролса и ще се заеме с касетките. Няма проблем.
— Ти наистина ли казваш, че това вещество няма да навреди на никого? Без никакви странични ефекти?
— Човекът заспива, събужда се шест часа по-късно и е бомба.
— Ей, страхотен си! — Брейди погледна Хедън с възхищение. — Голяма работа си, Ед.
— Има такова нещо. Сега ти организирай твоята част от работата. Какво ще кажеш да се срещнем в събота в хотел „Сийвю“ в Маями. Можем да обядваме заедно. Аз ще отседна там. Тогава ще можем да прехвърлим плана още веднъж. А ти ще се нанесеш в хотел „Спениш Бей“ в понеделник следобед. Как ти се струва?
— Няма проблеми.
— Добре — Хедън пусна пистолета в скута си, скрит от масата. Направи знак на бармана. — За да си спокоен, Лу, ще ти демонстрирам.
Дебелият барман се приближи до тях. Хедън му даде десетдоларова банкнота и каза да задържи рестото. Проследи с поглед бармана, запътен обратно към бара, вдигна пистолета, прицели се и натисна спусъка. Чу се леко изпукване. Барманът трепна, плясна се с ръка по врата и се обърна, вторачил поглед в Хедън, който вече затваряше куфарчето си. В следващия миг коленете на бармана се подгънаха и той се просна на пода.
— Сега ясно ли ти е? — попита Хедън. — Бърза и чиста работа, а?
Ококорен, Брейди не откъсваше очи от бармана, изпаднал в безсъзнание.
— Извади стреличката от врата му, Лу — каза Хедън. — И да тръгваме.
Брейди неуверено се изправи и се приближи, намери малката метална стреличка, забита в дебелия врат на бармана, и я извади.
— Сигурен ли си, че нищо няма да му стане? — попита той и подаде стреличката на Хедън.
— Сигурен съм. Хайде, да се махаме оттук, преди да е дошъл някой.
Барманът захърка, точно когато двамата мъже забързаха навън, в душната жега.
Откакто навърши четиринайсет, Маги Шулц бе заплаха за мъжете. Сега, на двайсет и три, за мъжката част от населението тя бе по-смъртоносна от неутронна бомба. Беше красива във всяко отношение — руса и с такова съвършено тяло, че всички фотографи от лъскави списания, всички производители на порнофилми, се биеха да я снимат. Тя се изкачи по стълбичката на проституирането, стъпало по стъпало и стигна до положението да може сама да избира. Запозна се с Лу Брейди и за пръв път в живота си се влюби. Понякога Брейди се чудеше как така тя се влюби в него, при условие че Маги може да има каймака на мъжкото съсловие. Беше й обяснил, че е в бизнеса с антикварни предмети и му се налага често да пътува, но не би имал нищо против, ако тя желае да се нанесе в апартамента му в Уест Сайд, да продължи работа като фотомодел и да спи с богатите копелета, които бяха готови да си платят за това.
Маги му помогна и в опита да откраднат иконата, така че Брейди реши да открие картите си и да я посвети в кражбите. Това можеше да се окаже рисковано. Маги с радост се хвърляше в леглото на всеки мъж, но Брейди не бе съвсем сигурен дали ще приеме кражбите.
По време на полета от Джаксънвил до Ню Йорк той размишляваше върху проблема. Не можеше да си представи друго момиче да изиграе ролята на секси медсестра по-добре от Маги. Реши, че щом е толкова влюбена в него, можеше, по съответния начин, да бъде придумана да му сътрудничи. Като пристигна на летището, той се отби в един бутик и купи голям, пухкав мечок — панда. Знаеше, че Маги е луда не само по диаманти и норки, но много си пада и по панди.
Вече я беше известил, че се прибира. Възторжените й, радостни писъци по телефона за малко не пукнаха тъпанчето му.
В момента, в който отвори вратата, Маги, чисто гола, се хвърли отгоре му. За няколко секунди си помисли, че се задушава. Тогава Маги забеляза пандата.
— О, гледай, гледай! — извика тя. — О, мили! За мен ли е?
— Ти да не мислиш, че тази къща е нудистки клуб? — попита той, ухилен.
Тя прегърна пандата.
— О, скъпи! Толкова е прекрасна! Да се сетиш за това! Божествена е! Прекрасна е!