— Трябва да изпълниш ролята на бодигард на г-н и г-жа Уорънтън — нареди му Дюлак. — Те отиват в казиното, и г-жа Уорънтън ще носи диамантите си. Уговорил съм се с управата на казиното, техен човек да ги посрещне на входа. След като закараш невредими г-н и г-жа Уорънтън до казиното, ще се върнеш тук, за да поемеш отново задълженията си.
— Да, сър — каза Прескът безизразно и си помисли: Тия проклети богати кучки, дето винаги искат да се изфукат със своите диаманти!
— Ще тръгнат в осем и трийсет — продължи Дюлак. — Изчакай ги във фоайето. Бъди там в осем часа. Не бива да чакаш.
Прескът си спомни, че иска да говори с Анита Сертес, когато тя дойде на работа. Ако му се наложи да чака във фоайето от осем часа, щеше да я изпусне.
— Сър — каза той. — Трябва да знаете, че една от чистачките ни, която почиства апартамента на г-н Уорънтън, е кубинка и съпругът й е задържан от полицията за убийство.
Дюлак потрепера. Жена от персонала му — съпруга на убиец!
— Не можем да оставим такава жена да работи при нас — отсече той. — Как се казва?
— Анита Сертес, сър.
— Много добре, Прескът. Остави това на мен.
Щом Прескът напусна офиса, Дюлак се обади на завеждащия персонала, който изстена, когато Дюлак му нареди да уволни Анита Сертес незабавно.
— Само не довечера, сър — каза той умоляващо. — Нямам резервен човек, който да я замени. Тя върши добре работата си. Мога ли да Ви предложа да я извикам на сутринта, когато ще мога да я заменя?
— Много добре — съгласи се Дюлак, — но трябва да се отървем от нея.
Докато продължаваше този разговор, а Прескът проверяваше револвера си в офиса, преди да слезе във фоайето, за да изчака семейство Уорънтън, пристигна Анита. Беше подранила, като се надяваше, че от полицията все още не са дошли в хотела. Никой не я видя как отключи служебния вход, влезе и затвори след себе си, после отново заключи. Тя вървеше бързо и безшумно към женската съблекалня и се заключи в една от тоалетните.
Седна на ръба на тоалетната чиния и се подготви за дългото чакане. Нямаше никакво намерение да се качва до президентския апартамент. Беше напълно възможно някое ченге или Прескът да я дебнат там. Щеше да изчака до дванайсет и трийсет, за да отключи вратата за персонала и да заведе Мануел и Фуентес до апартамента. Като премисли всичко тя реши, че полицаите ще седят в офиса на Прескът, докато тя си свърши работата. Беше убедена, че управата на „Спениш Бей“ нямаше да допусне полицаите да се мотаят в хотела, да не би случайно да изплашат богатите и капризни клиенти. Докато седеше в полутъмното помещение, мислеше за любимия си Педро. Колко хубаво щеше да бъде, когато се качат двамата на кораба и се отправят към дома. Тя копнееше да го прегърне и утеши. Беше сигурна, че ако той е при нея, тя ще му върне силите. Щеше да робува на полетата със захарна тръстика, за да припечелва пари. А той ще лежи в къщата на баща си, докато не се почувства достатъчно добре, за да започне да й помага.
Свлече се от тоалетната чиния и застана на колене. Взе да се моли само за едно — да бъде заедно с Педро след няколко дни.
Докато тя се молеше, Педро Сертес премина от мъчителния сега живот към спокойната смърт.
Брейди, Маги и Баниън седяха в бунгалото и сверяваха последните подробности по среднощната операция.
Брейди бе съобщил на Баниън, че е говорил с Големия Шеф.
— Ние пипваме плячката, Майк — каза той — а ти получаваш петдесет хиляди долара. Може да се наложи да изчакаш няколко дни, но не повече.
Баниън вдигна широките си рамене.
— Това е страхотна новина — успокои се той.
Маги го потупа по ръката.
— Много се радвам за теб, Майк. — Тя изрече това от сантименталност. — Наистина се надявам всичко да мине добре за твоята дъщеричка. Наистина се моля и се надявам.
Баниън беше взел три болкоуспокояващи таблетки. Въпреки че сега не усещаше болка, той бе разтревожен. Не се движеше с обичайната лекота. Краката му се влачеха, у него нямаше никакъв живец. Помисли си, че умира много по-бързо, отколкото по-рано предполагаше.
— Взел ли си смокинг със себе си, Майк? — попита Брейди.
— Да, взел съм.
— Така ще те гримирам, че никой да не те познае — продължи Брейди. — Двамата ще отидем в хотела около два часа. Няма да ни обърнат внимание. Ако някой ни се изпречи на пътя, ти ще го оправиш със стреличка. Запомни, ударът трябва да бъде върху откритата плът: ръката, лицето или врата. Семейство Уорънтън може да са в президентския апартамент, когато ние стигнем. Ти ще стреляш и в тях. Работата не бива да ни отнема повече от четирийсет минути. Връщаме се тук, предава ме плячката в ръцете на хората на шефа, и поддържаме контакт още два дни. Ти получаваш парите си и се сбогуваме. Става ли така?